Посещението на Истанбул никога не би било пълно без разходка из района на площад Таксим и кулата Галата. След като сте разгледали дворците Топкапъ и Долмабахче, Египетския пазар и Капалъ Чарши, Света София и Синята Джамия, Цистерните, ред е на Таксим и тази не по-малко живописна част на града.
Квартал Таксим и кулата Галата са разположени точно на срещуположния бряг на Новата Джамия и Египетския пазар, срещу Еминюню. През залива ги свързва моста Галата. Може да минете пеша по моста, за да се любувате на тълпата, рибарите и гледката над Златния рог.
Районът на площад Таксим, Taksim Meydanı, е място за разходки, за хапване, за нощен живот, има много заведения, хотели и магазини от различен тип – от винтидж предмети и музикални инструменти до скъпи бутици за дрехи. Място с младежки дух и младежки желания. Шумно и многолюдно като почти всяко място в Истанбул, но си има собствена атмосфера и по-различен дух.
Самият площ е емблематичен за Турция, тук е Паметникът на Републиката, Cumhuriyet Anıtı – монумент с особено значение в съвременната турска история. Издигнат е през 1928 г. в чест на петата година от обявяването на Турската Република през 1923 г. От този момент Турция поема по пътя на демократичното развитие като светска страна. Автор на композицията е Пиетро Каноника.
Самата дума „taksim“ означава „разпределяне“ – по време на Османската империя от тук са тръгвали основните водоснабдителни тръби към останалите части на града. Имало огромен каменен резервоар. Днес фонтан в дъното на площада, напомня за това. Тук били и казармите на града, Taksim Topçu Kışlası, които по-късно са превърнати в стадион, а след това през 1940 премахнати, за да се изгради паркът Таксим Гази – Taksim Gezi Parkı – мястото, откъдето започват протестите срещу властта на премиера Реджеп Тайип Ердоган през пролетта на 2013.
Паркът е малък зелен остров сред бетона наоколо. През 2013 властите решават, че ще го разрушат, за да се изгради на негово място търговски комплекс. Хиляди хора се събират в движението „Окупирай Таксим“, за да защитят парка. Вместо да организира дебат и диалог, управляващата „Партия на Справедливостта и развитието“ използва силите на полицията срещу протестиращите, за да продължи с разрушаването на парка.
Но Таксим не за първи път става център на демонстрации и размирни събития, сред които „Кървавата неделя“ от 16 февруари 1969 г, когато 150 демонстранти с леви убеждения са притиснати от противникови ултра десни групи.
През 1977г. отново ляво настроени турци стават жертва по време на демонстрация по случай 1 май. Има убити, а събитията стават печално известни като “Клането на площад Таксим”
През 2000 г. площадът става място на сблъсъци между футболни фенове. Двама привърженици на “Leeds United” са намушкани до смърт след полуфинала за купата на УЕФА с “Галатасарай”.
На 31 октомври 2010 г. на Таксим до полицейски автобус се взирвява кюрдски терорист. Той загива на място, а 15 полицаи и 17 цивилни са ранени.
Днес площад Таксим е стартова точка или крайна цел на много демонстрации с политически характер.
Годишният Истанбулски гей парад, Onur Yürüyüşü, също се случва тук (последната неделя на Юни или първата неделя на Юли), като и празникът за обявяването на Републиката. Тук се събират хората за Новогодишните тържества на вечерта на 31 декмври. Ние сме ходихме там, по случай Нова година, през 2009 г, но трябва да ви разочаровам, ако очаквате щумни празнества и заря. Нямаше нищо такова, само невъобразимо множество от хора и ято бели гълъби, които излетяха от някъде в 12 часа…
Обикновено, ако няма някакво събитие, площад Таксим надали ще ви се стори забележителен. Напечен от силното слънце, шумен, някак прашен, той не се отличава с кой знае колко красиви сгради около него. Много по-приятна е разходката из улиците, които го заобикалят. Те са пълни с атмосфера, оживени от млади хора и много туристи. Със сигурност ще откриете вашите си тайни места, но задължителна е разходката по бул. Истиклал.
Бул Независимост, İstiklal Caddesi, тръгва от площад Таксим. Това със сигурност е една от най-известните улици в Истанбул. Тя е пешеходна, с много магазини и красиви сгради от двете й страни. Единственото превозно средство, което минава по нея, е трамваят на Носталгията – ретро трамвай, който се движи по една линия и прави обиколка и на площада (интересно защо ли отказахме от тази атракция при реконструкцията на бул. Витоша в София?). Често можете да видите развеселени туристи, които се возят, застанали на един крак по стъпалата на трамвая.
Линията на трамвая спира близо до Тунел, Tünel – най-старата метро линия в света, след тази в Лондон. Турската е от 1875, а Лондонската от 1863г. Това метро също си струва да се посети, облепено е с типичните османски плочки по стената. Има вход и в близост до моста Галата.
Ако от цялата пъстрота по уличките наоколо имате настроение за посещение на музеи, може да разгледате този на Дервишите. Входът е 5 лири.
Когато сте в района на Таксим, и сте за първи път в Истанбул, непременно трябва да посетите кулата Галата и да се насладите на великолепната гледка над града.
Кулата Галата, Galata Kulesi, е наричана от Кулата на Кръста, от преселниците и търговските от Геноа, обитавали тези места през средновековието. Това е една от най-забележителните сгради в Истанбул, изградена от камък, а конусовидният и купол се вижда от далече от повечето централни точки в Истанбул и предлага забележителна гледка към Стария Истанбул (там, където се е издигал Константинопол). Районът, в който е разположена, се нарича Каракой, Karaköy, близо до Таксим, и се пада на север от Златния рок.
Постороена е през 1348г., по време на експанзията на Геноа в Константинопол, и е висока 66.90 м, с 9 етажа, за дълго време е била най-високата високата постройка в града. Измерена отвън кулата е с диаметър 16.45 м, а от вътре – 8.95, стените са доста дебели – 3.75 м.
Кулата е била част от военното укрепление, заобикалящо цитадела, издигната от хората от Геноа.
Според свидетелствата на османският историк и пътешественик Евлия Челеби, Evliya Çelebi, в периода 1630-1632г. Хезарфен Ахмет Челеби, Hezarfen Ahmet Çelebi, се превърнал в един от ранните междуконтинентални авиатори като полетял от върха на кулата. Той използвал криле, които си изработил сам, и успял да премине разстоянието от около 6 километра, прелитайки над Босфора до склоновете на Юскудар в Азиатската част. Евлия Челеби разказва и за брата на Хезарфен, Лагари Хасан Челеби, Lagari Hasan Çelebi, който пък осъществил първия полет с ракета, използвайки клетка с конична форма и барут през 1633.
От 1717г. нататък по време на Османската империя кулата се е използвала като наблюдателница, за да се следи дали някъде не е избухнал пожар. Самата кула също на два пъти става жертва на пожар – през 1794 и 1831 г, след който е реставрирана.
През 1875г. при силна буря е разрушен покрива на Галата и тя остава без него до края на периода на Османската империя. Много време по-късно, през 1965-1967г., е възстановен коничният покрив. По това време интериорът е изцяло обновен и модернизиран, като не е запазено нищо от стария й облик. След това сградата е отворена за посещения.
От върха на кулата Галата през 1818 г, френският художник на панорамни пейзажи, Пиер Превост, Pierre Prévost, създава своята „Панорама на Константинопол“.
Когато ходихме в кулата, Галата входът беше 13 лири и опашката беше доста поносима, макар че се виеше из целия площ около кулата. Докато изядем по един хрупкав геврек, щедро поръсен със сусам и дойде нашият ред. До последния етаж посетителите се изкачват с асансьор.
Подгответе за голяма блъсканица, когато се качите горе. Балкончето е широко, колкото да застанат един до друг двама мъже и обикаля цялата кула. На излизане има стрелки за посоката на движение. Добре е да им обърнете внимание, защото иначе ще вие е трудно да се разминавате с насрещното движение.
Ако планирате посещението си в раните часове или по-късно следобед, ще имате и хубава светлина за снимки.
Ако можете да си позволите едно по-луксозно преживяване в рамките на ваканцията запазете си маса за вечеря в панорамния ресторант на кулата. Или още по-добре резервирайте в някои от другите забележителни истанбулски ресторанти с гледка. Имате избор между 360 (Istiklal Caddesi 311 Misir Apt Beyoglu), Микла, в модерната сграда на хотел “Мармарис” (Pera Mesrutiyet Caddesi 15 Beyoglu), Леб-и-дериа (Leb-i derya Kumbaracı yokuşu 57/6 Tünel, Beyoğlu), на върха на “Ричмонд”, Анемон (Bereketzade Mahallesi Büyükhendek Caddesi Kuledibi) или Пети етаж, 5.KAT (Soğancı Sokak 7 Cihangir). Цената за вечеря ще е като в стандартните, по-скъпи, туристически места (но не евтина като в турските закусвални), като за разлика от тях ще се насладите на забележителна обстановка и интересна храна.
Иначе освен ресторант в самата кула Галата има и кафе, направено за туристите. Доста е шумно. Както и нощен клуб, в който се правят тематични шоу програми представящи турските традиции.
В уличката в подножието на кулата се насладихме на освежаващ чай на миниатюрни масички на тротоара. Бяхме щастливи да го изпием, сладък и силен, докато се препичахме като котки на лъчите на залязващото слънце.
Друга забележителност, която си струва да видите, когато сте в квартала е Арабската джамия. Тя се намира в неговата периферия, близо до Златния рог, така че може да си я оставите за в края или началото на разходката.
Арабската джамия или Arap Camii, е построена през 1325 г. от монасите на Доминиканския Орден, разбира се като католическа катедрала, на мястото на бивша римокатолическа църква от 1233г., посветена на Св. Павел. Въпреки че е променяна по времето на Османската империя, тя е единственият пример за готическа архитектура, който е останал в Истанбул.
Църквата е превърната в джамия през 1475-78г., по време на управлението на Султан Мехмед II и става известна като джамия Галата. По късно е предоставена от Султан Баязид II на арабските бежанци от Андалусия, които заедно с еврейте (the Sephardic Jews), избягали от Испанската Инквизиция през 1492г., и се установили в района Галата в Истанбул. От тук и името й.
Разположена на Галaта Махкмеси Сокак, Galata Mahkemesi Sokak, не далеч от северния бряг на Златния рок, днес тя е заобиколена от занаятджийски магазини, складове и железарии.
Още през 6 век на това място е имало храм – византийска църква, вероятно посветена на Света Ирина. От нея днес е запазена част от една от стените и.
Историческото течение, което твърди, че тази джамия е била построена по времето на арабската обсада на Константинопол от 717-18 г от Масламах иб Абдул Малик, полковник при халиф Умар II, няма основание и е по скоро легенда, тъй като арабите стигат до стените на града, в южната му част при Златния рог и никога не успяват да проникнат на север при цидатедалата Галата.
През 1233, по време на Латинската империя в Константинопол (1204–1261), след Четвъртия кръстоносен поход, църквата е заменена от малък параклис, посветен на св. Павел.
През 1299 доминикански монах Guillaume Bernard de Sévérac си купува къща близо до църквата и основа манастир с още 12 монаси. В последствие те са премесени от византийския император в района на Пера, който е предградие обитавано от геноазците по това време.
Нова църква, много по-голяма, е построена на това място през 1325г. След падането на Константинопол под властта на Османската империя, църквата е превърната в джамия като са направени незначителни модификации. Става известна като Galata Camii – джамия Галата или Cami-i Kebir – голямата джамия. По-късно султан Баязид II я предоставя на мюсюлманите от Андалусия, които бягат от Испанската инквизиция. От този период джамията получава и името, с което е известна до днес – Арабската джамия – Arap Camii.
През годините тя претърпява няколко реставрации и промени на първоначалния си облик, но това не я прави по-малко ценна от архитектурна гледна точка. Построена е в традицията на манастирите на Италианския орден на просещите монаси с три корабна квадратна основа.
Порталът й е в готически стил, стреловидни прозорци и величествена камбанария, която е превърната в минаре чрез добавянето на конусовиден покрив.
Въпреки че цялата сграда е под влиянието на италианската готическа архитектура, материалите, от които е изградена, са типични за византийското строителство – с тухли и облицовка от дялан камък.
Дървеният под и красивите дървени галерии са от реставрацията направена през 1913-1919 г. Тогава височина на тавана е намалена. Тогава са открити много каменни гробове на геноазци. Те сега са в археологическия музей. В близост до Михраба са открити са и останки от стенописи, но отново са замазани, тъй като джамията е действаща.
Днес тя е най-голямата джамия в района от тази страна на моста Галата на Златния рог.
Въпреки многото забележителности, районът на Таксим и кулата Галата, си е място за разходки. Да вървиш, да гледаш и да се наслаждаваш на хората, сградите, магазините, заведенията и неповторимата атмосфера!
Нищо не споменаваме и за забележителния нощен живот, който се случва тук. Това си е повод за цяла отделна история и ще я разкажем при първа възможност! Все пак имайте предвид, че наистина си струва – заведенията са буквално едно до друго и се преливат. Има всякакви стилове музика, по улиците е пълно с весели млади хора, а по тротоарите можете да си направите цяло пиршество с големи миди с лимонов сок и вкусни питки с месо, който се продават на колички навсякъде.
Таксим има много лица и не можете да се насладите на всички само с една разходка, като повечето хубави места в Истанбул, трябва да му отделите време и да го „откривате“ постепенно.
Има места като хотела Пера, в който е отсядала Агата Кристи, уличките в района на Истиклал и други местенца, за които със сигурност ще отделим специално внимание следващия път.
Таксим и кулата Галата определено са от задължителните места за посещение, когато сте в града, но ако имате още време посветете го на разходка с корабче по Босфора, за да видите парка Емирган или за да се разходите из Юскудар. Все места, които на нас много ни харесаха.
Вижте Таксим с кулата Галата и Арабската джамия – пулсиращият дух на Истанбул на голяма карта