Знаете ли че 22 март е празник на Велико Търново? Е, и ние не знаехме, но когато случайно разбрахме, решихме, че няма по – подходящо време да се разгледа града.

Празниците продължават 21, 22 и 23 март. И тъй като тази година 22 март беше петък, а за събота също бяха предвидени много събития – наистина беше много хубаво да отидем точно тогава.

Градът е столица на Втората българска държава и благодарение на богатото си културно-историческо наследство е важен туристически център.До 1965 година носи името Търново, когато пред него е добавено Велико заради предишната му слава. На 16-то място по население с 68 783 жители (към 2011 г.) и един от четирите града в България с положителен естествен прираст. Разположен е между Дунавската равнина и Стара планина, върху първите възвишения на Предбалкана. През 1879 година в града се провежда Учредителното събрание поставящо началото на Третата българска държава. Пазител на града е св. Патриарх Евтимий, чиято статуя се издига над сградата на Великотърновския университет.

Ние бяхме в тук само за един уикенд и се наслаждавахме на всеки един момент. Но не посетихме всички забележителности, така че ако вие искате да го направите – изгответе си стройна програма, защото има много за разглеждане.

Велико Търново е красив град с много история. И с характерно име. Идва от старобългарското тръневъ, тръновъ, тоест – “трънлив, трънен” и и градъ – “оградено място, крепост, твърдина”. Етимологията навява спомени за величие и устойчивост.

Първите свидетелства за живот в местността са от 4000 г. пр. Хр. и са намерени в местността Качица.

През 1185 г. братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България.

Като столица по време на Второто българско царство (1187 — 1393), той е разположен на 4 хълма — Царевец, Трапезица, Света гора и Девинград. Според съвременници, през средновековието Търново е бил новият Йерусалим, Рим и Константинопол, и то взети заедно. В българската светска и църковна книжнина от XII-XIV в. се срещат различни хвалебствия и названия на града: Царевград Търнов, Великият град Търново, Големият град Търново, Богоспасителният град Търново.

Това е и времето на разцвета на Търновската школа от втората половина на 14 и 15 век. Тази традиция има изключително важни приноси в средновековната литература и художествеността, които характеризират културата на Второто българско царство. Посредством Евтимиевата правописна реформа и книжовна школа с представители Григорий Цамблак и Константин Костенечки се оказва влияние върху руската, сръбската, влашката и молдовската средновековна култура. Това влияние е известно и като второто южнославянско влияние върху тези народи.

През 1598 г. избухва голямото Първо Търновско въстание и за цар е коронясан Шишман III. Само след няколко месеца въстанието е потушено, а много от водачите му загиват или намират спасение на север от Дунав. През 1686 г. града става център и на Второто Търновско въстание, начело с Ростислав Стратимирович, но и това въстание бързо е потушено. Градът попада под османска власт.

След Освобождението и подписания Берлински договор градът е временна столица — тук се свиква Учредително събрание на 10 февруари 1879 г. от руския комисар в България княз Александър Дондуков – Корсаков [6], на което се приема действалата до 1947 г. Търновска конституция, първото Велико народно събрание, което избира за княз Александър I, както и редица обикновени народни събрания. При избухването на Балканската война в 1912 година 28 души от Търново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Историческите пластове се преплитат на архитектурно ниво – на едно място можеш да се докоснеш до историята на няколко различни епохи – Средновековното Второ българско Царство, Възраждането, времето на Социализма в България и малко хаотичното присъствие на съвременността. С една разходка за половин ден в града човек има възможност да се потопи във всичко това.

Разбира се, не може да се пропусне Хълмът Царевец с крепостните стени, запазените постройки и Патриаршеският дворец. Разходката е интересна и за възрастни, и за деца. Но ако ще ходите с деца, все пак имайте предвид, че не всичко е идеално обезопасено – просто няма как да е.

Веднага става ясно, че мястото за изграждане на крепостта не е избрано случайно. Макар и релефът да се е променил под влиянието на природата и хората за няколко столетия, и до днес си личи, че твърдината е добре защитена. Разположена е на върха на хълма, от три страни е обиколена от река Янтра, а крепостната стена е построена върху отвесни скали.

Първото селище, построено на този исторически хълм, датира от късния халколит (4200 г.пр.Хр.). То продължава своето развитие през бронзовата епоха (IV-II пр.Хр.) и желязната епоха (XIII-I пр.Хр.), когато негови обитатели са траките.

През V-VII на мястото на тракийското селище се намира Зикидева – най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия. Бива унищожен по време на аваро-славянските нашествия през VII в.

През IX в. възниква старобългарско селище, което се разраства по време на Първата българска държава.

По време на Втората българска държава, крепостта е обитавана от царския двор, болярите и патриарха. Имала е три входа.Пред първата порта е имало подвижен дървен мост. В близост до най-вътрешната порта са разположени казармените постройки на охраната. Вторият вход (Малката порта) свързвал Царевец с Асенева махала, а третият вход — с Френкхисар.

В средата на Царевец се издигал дворецът. Дворцовият комплекс се състоял от тържествена зала, църквата „Св. Петка“, жилищни и стопански сгради, водохранилища и помещения за стражата. Обграден е от вътрешна каменна стена, две бойни кули и има два входа, от север и юг. Включва Тронна зала, Дворцова църква и царски покои. Той е най-внушителния и монументален ансамбъл в столицата, разположен на площ от 2872 кв.м. През периода XII – XIV в. претърпява няколко преустройства. Защитен е от всички страни с мощна крепостна стена и кули. Във вътрешността му са разположени сгради с богато украсени фасади. Тронната палата и личните покои на владетеля са били с великолепен интериор. В Двореца са се намирали канцелариите на царската администрация, както и редица сгради с хранително, хигиенно и стопанско предназначение. В дворцовата църква са били положени мощите на най-почитаната от българите светица – св. Петка Търновска. В този храм са погребани някои от българските владетели управлявали през XIV в.

Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г. и е завършена през 1981 г. в чест на 1300 години от създаването на българската държава. Там са царували царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II.

На най-високата част на Царевец се намирала патриаршеската църква „Възнесение Христово“ с четвъртита звънарна до нея и резиденция на патриарха. От Патриаршията – “майката на всички български църкви” се осъществява администрирането и управлението на църковния живот. Ограденият с крепостна стена и кули патриаршески комплекс заема площ от 2413 кв. м. В него са се намирали библиотеката, скрипоторият, жилищните и служебни помещения на патриарха, килиите на монасите. Патриаршеския храм “Възнесение – Господне” с кула-камбанария е разположен в средата на вътрешния двор. В него се пазели мощите на св. Михаил воин и на канонизираните за светци български патриарси Йоаким I, Макарий и Йоаким III.

Останалата част от крепостта е плътно застроена. При археологически разкопки са разкрити основите на 470 жилищни постройки, архитектурен комплекс обитаван от високопоставен български аристократ, страноприемница. През столичния период в крепостта са функционирали 23 храма и 4 градски манастира. Техните фасади са били изпълнени в типичния за епохата живописен стил, а вътрешността им е били покрита с великолепни фрески.

Както подобава мястото е обвито с легенди. Там в римско време имало укрепления, които охранявали пътя за великолепния Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности… Ако непосветен влезел, никога не щял да се върне жив. Във всяка зала имало безценни предмети – златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входът бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там встрани започвала галерия. Когато римляните се оттегляли, отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре…

Събитие, което не бива да се пропуска на Хълма Царевец е Аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“. Светлинни, звукови и словесни ефекти пресъздават исторически разказ на най-важните моменти от българската история. За първи път се е състоял през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от въстанието на Асен и Петър. И от тогава е основна атракция за гражданите и гостите на града.

По време на този празник на града, тук имаше страшно много хора – изпълваха улиците и в събота беше особено оживено. В чест на празника вечерта щеше да има безплатно представление на Звук и светлина. Още в 19 часа хората започнаха да заемат добри позиции, за да го гледат. Събитието се наблюдава най-хубаво от централния площад пред комплекса. Така се виждат светлините от всички страни, но по-важното – чуват се добре звуците. А те съставляват същества част от драматизма на събитието. Ние не бяхме достатъчно близо и въпреки че виждахме добре светлините ефекти, не можехме да чуваме. Дори така, бяхме доста впечатлени.

Ярко червено и ярко зелено завладяваха хълма и крепостните стени. Редуваха се с дъги около крепостта и сградите светваха със слънчево жълто, за да се почертае един или друг важен момент. Цялото представление е около 20 минути – наистина е красиво и следващия път ще му отделим специално внимание, още повече, че няма да сме разконцентрирани с още много други събития.

Малко след Звук и светлина на паметника на Асеневци щеше да има друг тип светлинно шоу – 3D mapping върху сградата на Художествената галерия и ние искахме непременно да го видим. Благодарение на нашия гид, който беше от града, знаехме къде точно да застанем.

Насладихме се на прекрасна атракция, която започна с музика и лазерно шоу, продължи с 3D mapping и завърши с пищна заря с музикален акомпанимент. Най-запомняща се беше зарята и понеже бяхме на много хубаво място в центъра на ул. Гурко, оставаше усещането, че можеш да пипнеш цветните искри!

Толкова ни беше празнично тази съботна вечер! В тон с настроението ни седнахме в прекрасен ресторант – Асеневци. Беше ни препоръчан като хубаво място – и с право!

Вечеряхме в изисквана обстановка, с ленени покривки и салфетки по масите, с драперии по столовете и мило, макар и малко неопитно, обслужване. Обстановката беше хубава, но в никакъв случай не те задължава. Посетителите бяха ежедневно облечени, идваха семейства с децата си и въобще в крайна сметка е доста непринудено, въпреки тържествеността.

В менюто имат интересни предложения за салати и предястия. От пресни традиционни продукти приготвят фюжън вариации на класически съчетания. Опитахме салата с домати, патладжан, козе сирене и лек дресинг и малко чесън (4.60лв) и такава с купчета домати, сирене, тиквичка и умерено овкусени с малко чесън (4.30лв.). Харесаха ни.

За основно взехме – свински стек (8 лв.), ребърца (7.60 лв.), кълцана наденица (6.10лв.) и картофки с копър и чесън (3.30). Ребрата бяха малко едри и мазни, а картофките не достатъчно добре подправени. За сметка на това стекът беше особено вкусен и сочен, а наденицата пикантна и със смляно месо. За съжаление не бяха съвсем топли, защото, когато ни ги донесоха бяхме още на салата. Следващия път ще знаем да не си поръчваме всичко наведнъж или ако го направим – да предупредим да ни ги носят последователно, защото изглежда нямат такава практика.

Изпихме бутилка хубаво вино на Мидалидаре – мерло и каберне фран. Вечерята беше 61.40 лева и въпреки забележките – услади ни се и ни хареса.

Бяхме доволни и че можем малко да се разходим до хотела, след вечеря. Улиците на Търново вече бяха утихнали и поти никой не се разхождаше. Но наоколо беше осветено и приветливо.

Спахме в хотел Аквая, който се намира съвсем в центъра на града, не далеч от паметника на Майка България. В интерес на истината седмица преди 23.03 доста от хотелите в града бяха резервирани заради празника. Иначе има доста голямо разнообразие от места за спане. Предимството на този хотел беше, че можем да ползваме паркинг. Това е важно за Велико Търново, защото на много места в центъра е забранено да се спира. Има паяк, който постоянно сновеше натоварен.

Стаята ни беше малка, чиста и с гледка към отсрещните покриви. Ползвахме интернет и спахме прекрасно на чудесни матраци (обичаме по-твърди). На рецепцията бяха мили през цялото време и и след като напуснахме стаята на другия ден, ни позволиха да си оставим колата в гаража, докато се разхождаме из града. Не знаем как е закуската, защото спахме до късно. Трябваше да съберем сили за разходката, която ни очакваше – Самоводската чаршия, Асеневата махала и музея с восъчните фигури.

Вижте Велико Търново, Царевец и тържествата за празника на града на голяма карта