Когато преди около месец за пръв път ме заведоха в кафето на ъгъла на ул. Денкоглу и бул. Витоша в София, не съм си и помислял, че ще пиша този пост за капучино.

Всъщност отидохме там, само защото е едно от местата, където уж зад оправданието на открита градина, може да се пуши на закрито. Всъщност по-скоро беше един парник, нещо близко до местата за пушене по летищата. Имаше малък процеп на тавана, който служи за внасяне на студ в заведението, вместо за извеждане на предполагаемо опасния цигарен дим. Въпреки приятната компания, като излязах от димната завеса и се сблъсках със свежия мартенски въздух, не мислех че ще се върна повече тук.

Вижте Капучино с пяна на Витошка на голяма карта

И така докато след 2 седмици не предложих: „нека да отидем в онова кафе, където правят много вкусно капучино“. Отидохме. Вече през април, но все още достатъчно хладно, пушачите пак бяха окупирали „парника“. За сметка на това вътре беше приятно и спокойно. Хубавата музика и ароматът на кроасани допринасят за доброто впечатление. Освен добре украсено, капучиното е едно от най-вкусните, които съм опитвал.

През последната седмица още два пъти успях да се насладя на прекрасното им капучино и за пръв път видях страхотна украса – лице в чашката.

Капучиното изглежда направено по всички стандарти – има хубав плътен вкус на кафе, пяната е пухкава, мека и еднородна. Удоволствието се подсилва от порцелановите чаши с овална форма – пасват отлично в дланите.

Капучиното произхожда от Виенските сладкарници през 18-ти век: напитка с кафе наречена “Kapuziner” се появила в менютата на всички кафетерии в Австро-Унгарската империя по това време, и е описана пред 1805 като “кафе със сметана и захар”. “Kapuziner” се споменава отново в писмени източници от 50-те години на 19-ти век, описвано като “кафе със сметана, подправки и захар”. Името “Kapuziner” идва от цвета на кафе с няколко капки сметана, наречен така защото наподобявал цвета на наметалата на монасите от ордена на капуцините. Друга популярна напитка с кафе била Franziskaner, с повече сметана (или мляко), отнасяйки се към по-светло кафявия цвят на наметалата на монасите от Францисканския орден.

Самата дума “cappuccino” е спомената за пръв път в Италия през 30-те година на 20 век. Фотографиите показват “виенско кафе” – кафе с бита сметана, поръсено с канела или шоколад. С възникването на еспресо машини през 20 век, дефиницията за капучино се променя до съвременния и вид.

За радост времето става все по-хубаво, “парникът” се превръща в лятна градина и наистина се надявам заведението да просъществува дълго, за да го пробвате и вие.