Разходката по Босфора включва няколко интересни истанбулски квартали, които си струва да се посетят – Бебек, Румели хисаръ и Анадолу хисаръ с двете крепости и дворецът Кючуксу, Емирган с парка на лалетата. Друга интересна точка по Босфора е квартал Юскюдар (на турски: Üsküdar) в азиатската част.

За нас той беше отправна точка за много от разходките ни в Истанбул, тъй като стигахме с кола до тук и взимахме кораб през Босфора, обикновено до Еминюню (на турски: Eminönü). Беше хубаво, че се случва така, защото този район се оказа наистина интересен – с много дух и Истанбулска атмосфера!

Юскюдар понякога формално е наричан Scutari. Селището е било основано от гърци от Мегара в 7 век пр. Хр. С името Хрисополис (на гръцки: Χρυσόπολις), което означава Златен град, може би заради отличното си местоположение.

Градът бил важно пристанище и стратегически база за военните кампании вежду гърците и персите. През 410 г. пр. Хр. е превзет от атиняните и използван като пункт за събиране на такси на преминаващите от и за Черно море кораби. Остава важна точка по време на елинския и византийския период, въпреки че никога не успява да надмине по значение знаменития си съсед – Константинопол.

Когато Константинопол е обявен за столица (324 г.) от Константин I, Хрисополис се превръща в предградие, но остава важен през целия Византийски период, защото всички търговски пътища към Азия започвали оттук, както и всички военни кампании в същата посока. Тъй като място е точно срещу Константинопол, то се превърнало в естествена цел за всички, които искали да завладеят столицата.

През 12 век, Хрисополис започва да се нарича Скоутарион, (на гръцки: Σκουτάριον), по името на двореца на император Скоутарион, който бил наблизо.

През 1338 г. османският водач Орхан Гази превзема града и за първи път предоставя на османците база за завладяването на Константинопол.

По време на Османския период Юскюдар (Üsküdar), заедно с Еюп и Галата (Eyüp and Galata), остава извън градските стени на Константинопол. Районът се превръща в място за погребения и до днес тук са останали големи гробищни комплекси от това време като Karacaahmet Mezarlığı, Bülbülderesi Mezarlığı, както и еврейски и християнски гробища. През годините тук са живели много християни, предимно гърци и арменци.

Кварталът пострадва значително по време на анти-християнските насилия през септември 1955 г. Разграбвани са магазините, хората са насилвани и така много от гърците и арменците, които до момента живеели там, напускат.

Източник: Wikipedia

В Юскюдар ни харесваше да се разхождаме из уличките около пазара и джамията. Рибният пазарът изобилства от местна храна – сирене, риба, ядки и сушени плодове, свежи зеленчуци. В този район има хубави закусвални, които работят до късно и сервират дюнер, кавърма, искендер, кюнефе. Повече за вкусната храна в Истанбул можете да прочете в този пост, отделили сме и специално място на сладкишите тук.

Една вечер вечеряхме тук и въпреки че беше доста късно, към 22:00, закусвалните си работеха. Хапнахме вкусна лещена супа (çorba). Лещата е с червеникав цвят и пасирана, сервира се с лимон и е приятно пикантна. Опитахме и лахмаджун с кайма, който ни донесоха с много свежа салата от рукола. За десерт – кюнефе, сервирано не само със стрит шам фъстък отгоре, но и с лъжица животинска сметана – тук се нарича каймак. Беше по-сладко от варианта, който опитахме на Египетския пазар, но също много хубаво. Не сме плащали за хляба и едната от водите ни. Изненадаха ни приятно, когато след вечеря ни дадоха да си освежим ръцете с лимонова вода – дезинфекцира и мирише свежо.

Друга вечер в съседна закусвалня, в района на пазара и кея на Юскюдар, опитахме турска кавърма. Техният вариант е само от месо, накълцано на ситно, приготвят го в големи, кръгли съдове, нещо като тави, които изглежда да се подгряват постоянно. Сервираха салата от домати и краставици, но не както ние сме свикнали, а съвсем ситно нарязани, и ачик айран – наричат го така, защото не е бутилиран, а се приготвя на място. Забъркват го в голям съд и после постоянно се разбърква като тече през един чучур и отново се връща в казана. Образува се калпак от млечни балончета.

В Юскюдар, също наблизо до кея, има и голяма сладкарница MADO, а както се знае ние сме големи почитатели на този сладолед! Въобще в района лесно ще намерите няколко хубави сладкарници, с приятна обстановка, в които сервират всякакви сладкиши, хубаво кафе, не само турското, и сладолед. Освен MADO, пробвахме и още една, която също ни хареса…

В квартала има още много какво да се види. Може да разгледате религиозните храмове, около пристанището, някои от които в момента се реставрират, да се разгледате базара Мимар Синан (Mimar Sinan Çarşısı), който сега заема мястото на построената през 1574-83 турска баня, да се разходите по главната пътна артерия на квартала със заведенията за хранене и магазините.

В Юскюдар влязохме в специално магазинче за юфка и кори. Произвеждат ги на място и ги продават за баница или баклава. Корите са големи, около 60 см в диаметър, еластични и много вкусни. Всички седят на голям куп, натрупани една върху друга и миришат на брашно. Едната струва 1 лира и 5 са ви достатъчни за страхотна баница. Вкусът им идва от това, че се приготвят с много масло. Маслото всъщност е една от тайните в турската кухня, която въобще не се използва пестеливо! От такъв магазин, си заслужава да си купите и кори за баклава. Те са по-тънки от тези за баница.

Магазинчето за кори и юфка е на една от уличките в Юскюдар, които ни бяха много интересни. Намират се близо до пазара и кея, наблизо е полицията, и минавахме по тях, защото паркираме колата си по-далече и се разхождахме на път за кораба. Тесни са, а движението е еднопосочно. Жилищните сгради са лепнати за улицата, разделя ги само малък тротоар и някои имат нещо като градинки разложени под нивото на улицата.

Повечето магазини в района са антиквариати или продават мебели на старо. Имаше ретро дивани и кресла, полилеи с кристали, стари телефонни апарати, артистични масички, картини, стари книги – всичко извадено на улицата и окачено наоколо. Нещо като силно екзотичен „Портобело маркет“ (в Лондон). Продавачите са отпред, или скрити сред всичката посуда и разбира се пият чай. И всичко е толкова истинско, с някак по-естествено излъчване, отколкото Капълъ Чарши, с всичките тълпи, туристи и западен говор.

Може би, заради това целият Юскюдар ни хареса толкова – има автентична турска атмосфера – с тълпите местни хора, музиката на джамията, шума на пазара и усещане за ежедневие, което едновременно е бавно и бързо.

Вижте Квартал Юскюдар на Босфора на голяма карта