Когато сте в Лисабон, Португалия, можете да се насладите на изключителни преживявания. И нямам предвид само културните и историческите забележителности – да този град е с богата история и е много красив, но кухнята им е поне толкова разнообразна! Ще вие е вкусно през цялото време.
Не случайно започнахме да разказваме за Лисабон от „Месото на камък“ – вижте всичко тук. През храната, наистина можеш да опознаеш културата. Или поне аз вярвам в това.

За сладкишите в Португалия

Когато останете повече време в Португалия ще откриете, че тук има много райони, които се гордеят с нещо специфично от кухнята си. За виното е разбираемо, но това важи и за неща като хляба и сладкишите. В Синтра (Sintra) например, където можете да разгледате забележителни дворци като Дворецът на Пена (Palacio de Pena), правят много типични сладки „банички“. Наричат ги travesseiros и са с фини кори и пълнеж от захар, яйца и бадеми. Просто няма как да опитате същите на друго място.

Затова, за да опознаете истински Португалия – трябва да пътувате и да опитвате храната не само в Лисабон. Но ако Лисабон засега е единственото място, което ще посетите в Португалия, не се тревожете – и без да мръднете от столицата ще можете да опитате забележително богатство от вкусове.

Прочутия “pastel de nata” е много популярен десерт и има различни разновидности. Наистина, ако ги опитате на няколко места ще откриете разлика в гъстотата на крема, количеството масло в тестото, хрупкавостта му или сладостта.

За пастейшите

Pastéis de nata – пастейшите са малки кошнички, направени от многолистно тесто и пълни със сладък крем – сладкарски крем, направен от мляко, захар, брашно, яйца… разбира се, рецептата на Pastéis de Belém, за които е целият този текст, е тайна само за посветени.

Пекат се в малки формички и се хапват топли. Тестото малко напомня на бутер тесто, но когато пробвах да си ги направя у дома в България, с купешко бутер тесто, макар и да докарах до някъде вкуса на крема, с кошничката бях далеч от онази хрупкавост и лек дъх на масло в оригинала. Пълнежът им напомня вкуса на крем карамел, но е по-тежък и кремообразен. Нарича се „сладкарски крем“ , рецептата за него е класическа и може да се намери. Но ви пожелавам да имате възможност да посетите Лисабон и да опитате оригинала. Не вземайте за вкъщи, горещи на място са несравними дори и с такива опитани след 30 минути.

Всъщност не съм единствената, която се е опитала неуспешно да ги имитира! Можете да се натъкнете на много алтернативи на този десерт в португалските сладкарници (pastelarias) и пекарни (padarias). По отношение на формата на кошничките и типа на пълнежа – успяват да се доближат до оригинала, по отношение на вкуса – никак! Опитах ги на няколко места. И все пак – така вкусни като тези в Antiga Confeiteira de Belém, не съм намерила никъде другаде.

Историята на пастейшите

А според историята, сладкишът е създаден от монасите католици от манастира Джеронимос, Mosteiro dos Jerónimos, в Лисабон, който днес е една от най-важните забележителности, които със сигурност трябва да посетите. Намира се в квартал Белей, Belém.

През средновековието манастирите произвеждали големи количества яйца, чийто белтъци се използвали за колосване на дрехи, както и във вино производството. Трябвало да се намери приложение на оставащите жълтъци, затова се правели различни видове сладкиши. И до днес в Португалия има популярен десерт, с големината на кестен и с овална форма, който е направен само жълтък със захар и ванилия. Но това далеч не била единствената рецепта измислена от монасите. Всъщност, точно те допринеси много за разпространението на сладкарството в страната.

Дейността им, обаче чувствително затихнала в началото на 18 век, след Либералната Революция (1820-1826), когато Португалският двор се върнал от изгнаничеството си в Бразилия, отново в Португалия. През 1834г. всички манастири били затворени, а монасите трябвало да ги напуснат. Останали без препитание, те трябвало да измислят нещо, за да се издържат.

В началото на 18 век, близо до манастира Джеронимос, имало малка сладкарница, с магазин към нея. Точно в там монасите предложили свои сладкиши за продажба. И тъй като те били от енорията на Света Мария от Белей, името на популярните сладкиши станало пастейш де Белей, Pastéis de Belém (“m” накрая на думите не се произнася, а удължава предхождащата го гласна), на тяхно име била наречена и пекарката, в която били изложени за продажба за първи път. И затаете дъх… да, мястото съществува до ден днешен и тук можете да опитате автентичния десерт!

За да запазят специалната, тайна рецепта на пастейшите, монасите я патентоват и сключват договор със сладкарницата – Antiga Confeiteira de Belém да ги произвежда само по нея. Днес заведението продължава да се казва по този начин и е запазило не само автентичния си вид, но и е съхранило ценната рецепта за пастейшите. Тя преминава през петима главни сладкари, които успяват да я опазят. Създават Oficina do Segredo – фабриката, в която се приготвят десертите, която в последствие преминава в ръцете на наследниците им и тайната се предава и до сега от поколение на поколение.

През 1994г. изследователи от Лабораторията на Университета по Гастрономия в Милано, в Италия, изготвят доклад, в който заключват, че оригиналната рецепта на pastéis de Belém, освен очевидните мляко, яйца и захар, вероятно включва и картофено пюре. В откъси от доклада, които били разпространени единствено до няколко подбрани сътрудници, се твърдяло, че тайната за рецептата е открита. Били направени тестове с гурме експерти, които не могли да отличат оригиналните пастейши от тези, подготвени по рецептата на изследователите. Но докато се чакали потвържденията на резултатите от по-широко изследване и преди да се публикува официално докладът, проучването било внезапно спряно и никога не било подновено.

Antiga Confeiteira de Belém

Така от 1837г. този забележителен десерт може да се яде в автентичната си версия само в Antiga Confeiteira de Belém.

Заведението се намира в съседство с Манастира Джерономос и когато сте с лице към него, ще ви се падне в дясно. Така или иначе няма да ви е трудно да го намерите – обикновено пред него се вие голяма опашка. Не се плашете – това са хора, които искат да си вземат храна и сладкиши за вкъщи. Можете да ги заобиколните и да потънете в поредицата от свързани един с друг салони. Вероятно ще си намерите място. След първите три по-малки салони, навътре има още два, които са големи почти като гари и са поне толкова шумни и оживени. Все пак в най-оживените туристически месеци, може да се наложи да почакате малко за маса, особено през уикенда. За сметка на това в работен ден, вечер няма да имате никакви трудности.

Но въобще не се подвеждайте, че това е някакво туристическо място, в което местните хора не стъпват. Нищо подобно! Да, има много туристи – идват с организирани групи и заемат половината от гигантските салони, но въпреки това, мястото е любимо на хората от Лисабон и те го посещават често.

Дори да не ви се наложи да обикаляте салоните в търсене на място, пак непременно обиколете цялото заведение – ще се насладите на автентичната обстановка. Много от оригиналните детайли в заведението са запазени, а някои са като ценни музейни експонати. Стените са облепени в класическите за Португалия гланцирани керамични плочки с разнообразни шарки – azulejos.

А зад големи стъклени витрини ще можете да видите на живо как се пекат пастейшите, а после се вадят на ръка от горещите формички. Хипнотизиращо е! Аз бих могла да наблюдавам какво правят с часове.

Както и на доста други места в Португалия, келнерите са предимно мъже на средна възраст. Облечени са в елегантни униформи с дълги сини престилки и бели ризи – нито много припрени, нито бавни. Ще ви донесат меню, за да си изберете, но повечето говорят английски и винаги можете да си поръчате направо, като ги разпитате за различни неща.

В салоните няма музика – това е много типично за Португалия – потъваш в разговорите на хората около теб и през цялото време има някаква весела глъчка. Масичките са малки, с прости удобни столчета, а стените са облепени с типичните португалски плочки.

Пастейшите не са скъпи, (1.05 евро), но си вземете поне две, за да се наситите на вкуса на масло, крем карамел, на хрупкавата коричка и топлия, топящ се крем. На масите има големи солници за канела и пудра захар. Португалците щедро наръсват сладкишите с канела и пудра захар. На мен ми е достатъчна само канелата – но пробвайте. Когато отхапете от хрупкавата кошничка, носът и устните ви се покриват с ароматен прах, но ви е все тая, защото сте заети да се наслаждавате на мекия крем с препечена коричка.

Освен пастейшите, в Antiga Confeiteira de Belém можете да опитате още куп вкусни неща. Всички се приготвят на място и са не по-малко автентични от обстановката в заведението.

Опитвала съм Киш със сирене и спанак – има много тънък блат от две кори тесто и богат, пухкав пълнеж. Сервират както студен, така и топъл (2,15 евро)

Друго солено нещо, което можете да си хапнете са сандвичите. В България наричаме този тип сандвичи тостове. В Португалия това са големи, тънко нарязани филии хляб (различни видове, защото всяка област в страната се гордее със собствения си хляб), които се препичат с шунка и сирене, подобно на кашкавала – Tosta Mista (3.50 евро), което са две големи препечени филии (Pao Soloio).

Ако си поръчате кафе, ще ви попитат кога го искате – заедно с храната или след нея. А кафето… то е хубаво и ароматно, късо и силно, както се пие в Италия.

Със сандвичите можете да си поръчате и galao – топло прясно мляко с малко кафе и се сервира във висока стъклена чаша, нещо като кафе лате, но млякото не се разбива на пяна и кафето е малко повече. Ще ви донесат лъжица с дълга, тънка дръжка, за да можете да си разбъркате захарта.

Antiga Confeiteira de Belém се намира на Rua de de Belém n82 a92 1300-085 Lisboa, Portugal, работят всеки ден от 8 до 23:00 часа, а през лятото до 24:00 часа, телефонът им е 351 21 363 74 23.

Мястото е много „португалско“ и е задължителна част от туристическата ви обиколка, наред с останалите забележителности в квартал Белей (Belém) в Лисабон: Манастирът Джерономос (Mosteiro Dos Jeronimos), Кулата на Белей (Torre de Belém), Монумента на Откривателите (Monumento dos Descobrimentos), Музеят на каляските и ботаническата градина, които са към Дворецът на Белей (Palacio de Belém), културния център. Разбира се, ние ще отделим специално внимание всички тези забележителности по отделно, защото си струват да се видят, когато сте на пътешествие в Лисабон.

Въобще за квартал Белей можете да си отделите и цял ден от престоя си в града. Но с колкото и време да разполагате – не пропускайте пастейшите – ще ги помните дълго след това!

Вижте Pastéis de Belém на голяма карта