Истанбул е бил и и сега е приказен град. Не защото е уреден или много богат, а защото съчетава в себе си разнообразие от светове и контрасти.

Шумните пазари с местни стоки и предмети от цял свят, вековна история на религиите и забележителни архитектурни паметници като Синята Джамия, Света София, Цистерните. Вкусовете и ароматите на Азия, модерната глъчка на Таксим, паркове с лалета, съкровища по Златния рог и Босфора… Традиционното и модерното, шумът на улицата и покоите на храмовете, сигурността на бреговете и синьото на морето. Толкова е неестествено да видиш всичко това на едно място, че точната дума е приказен – такъв, които не може да съществува в действителност. Но ето го пред нас.
Истанбул има какво да предложи на туристите и разнообразието е голямо, но ако идвате за първи път непременно трябва да посетите дворците Топкапъ и Долмабахче.

Топкапъ е разположен в близост до Синята джамия и Света София, ако продължите на ляво, надолу по улицата, след като сте разгледали Цистерните, ще стигнете до емблематичната Висока порта.

Днес тя е позагубила от значението си, след като столицата на Истанбул е преместена в Анкара, но така или иначе това е място с голямо значение в историята на българите. Тук се е помещавал диванът – съветът към султана, където се изработвала държавната политика. На турски се нарича Bab-ı Ali и освен за конкретно място, терминът се използва и като символ на Османската империя и нейната външна политика. Наложен е от западните държави, тъй като техните представители са били приемани буквално на портата на двора.

Входът на Топкапъ се намира по диагонал на Високата порта и съвпада с входа към парка Гюлхане или розовата градина, която заобикаля двореца. Самата улица днес се казва Divan Yolu или Улицата на Съвета. Входът е Имперската порта (Bâb-ı Hümâyûn) или Портата на Султана. Изключително масивна е, датира от 1478г, а през 19 век е покрита с мрамор. На един от надписите се чете: „С помощта на божията милост и одобрение, са поставени основите на този благочестив дворец и неговите части са на веки споени, за да засилват мира и спокойствието… Боже мой направи вечна неговата империя и възвиси неговия дом сред най-ярките звезди на небосвода.“

От двете страни на портата има жилища за стражата. Тя се отворя рано сутрин при първата молитва и се затваря вечер след последната. Смята се, че до средата на 19 век над нея е имало дървена постройка, която първо се е използвала като павилион, а после за хранилище за собствеността на тези, които били умрели в двореца и нямали наследници. Дамите от харема, скрити, от тук наблюдавали улицата при тържествени поводи. А легендата гласи, че някои султани се криели тук, за да наблюдават пристигащите и влизащите през Високата порта. Понякога султанът си позволявал да стреля от тук по случайни минувачи – така за забавление.

Топкапъ сарай, Topkapı Sarayı, е бил първата резиденция на Османските султани, след като Константинопол става столица на империята. И по време на тяхното 624 годишно управление, този дворец е използван в 400 от тях от 1465 до 1865г. Можете да си представите богатството от исторически и архитектурни пластове и влияния събрани на едно място!

Дворецът е бил едновременно резиденция на султана, център на държавността и място за забавления и посрещане на важно гости. По време на най-силните му периоди тук са живеели едновременно над 4000 души. Състои се от 4 двора и множество разпръснати малки сгради, не очаквайте да видите монументалността на европейските резиденции от по-късни периоди като австрийския Шьонбрун или френския Версай. В ареалите на комплекса има джамия, болница, пещи и кухненски помещения, монетен двор, оръжейни, казармени помещения.

Изграждането на дворецът Топкапъ започва през 1459г, по време на Султан Мехмед II, Завоевателя на византийския Константинопол и пет години по-късно, през 1465г., той става официална резиденция. Тогава е наричан Yeni Sarayı – Новия дворец, за да се различи от по-старите резиденции и това име му е останало и до днес, въпреки че вече има по-нов дворец – Долмабахче. Честа причина за объркване на бързащите по забележителностите туристи, така че имайте предвид!

Другото име Топкапъ – Topkapı или Артилерийска порта възниква през 19 век, заради порта, която сега не съществува.

В края на 17 век значението на Топкапъ отслабва, защото султаните все по-често предпочитат да отсядат в новите дворци издигнати покрай Златния рог и Босфора. Официално през 1856 г. Султан Абдул Месид I решава да премести двора в новия Долмабахче, който е построен по европейски образец.
Все пак Топкапъ запазва някои функциите си като имперски трезор, библиотеката и монетния двор.

След края на Османската империя през 1921, през 1924 година Топкапъ е превърнат в музей и е отворен за посещения като образец на дворец от османския период.

Днес тук се съхраняват важни реликви като наметалото на пророка Мохамед и мечът му, което превлича много туристи от ислямския свят.

При посещението си е хубаво да имате предвид, че се заплащат два входа. Единият е за двореца и основната обиколка – 25 лири, другият е за Харема – 15 лири. Първо си вземете билети за основната обиколка – през лятото касите работят до 18 часа, а през зимата до 16 часа, а работното време на двореца е от 9 до 19 и съответно от 9 до 17 часа (от 1 октомври до 15 април). Не работи във вторник.

Удобно е да предвидите посещението си в първата част на деня, за да ви стигне времето. За не много задълбочено посещение на сградите на двореца, с парка и харема би трябвало да ви стигнат около 3 часа. Ако имате възможност, отделете си повече време. Полезно е и да се информирате по-подробно за това, което ще видите, предварително от статии като тази или пътеводител, защото там ще ви е трудно да четете, да разглеждате и да вървите едновременно.

Комплексът има стотици стаи и зали, но само най-основните от тях са отворени за посещение, така че не се чудете как са се побирали 4000 души тук.

• Първият двор в Топкапъ
• Вторият двор в Топкапъ
• Конюшните в Топкапъ във Втори двор
• Спалните на войниците в Топкапъ във Втори двор
• Дворцовите кухни в Топкапъ във Втори двор
• Диван съвета на султана в Топкапъ във Втори двор
• Кулата на Справедливостта в Топкапъ във Втори двор
• Съкровищницата в Топкапъ във Втори двор
• Портата на Щастието към Третия двор в Топкапъ
• Третият двор в Топкапъ
• Залата за аудиенции в Топкапъ в Трети двор
• Спалните на султанската стража в Топкапъ в Трети двор
• Павилиона за Завоевателя с Имперската съкровищата на Топкапъ в Трети дво
• Портретната галерия в Трети двор
• Библиотеката на Султан Ахмед III в Топкапъ в Трети двор
• Джамията на Агите в Трети двор
• Спалнята на Кралската свита и колекцията с портрети на Султаните в Трети двор
• Залата с реликвите в Топкапъ в Трети двор
• Харема в двореца Топкапъ
• Двора на евнухите в Харема на Топкапъ
• Двора на съпругите и наложниците в Харема
• Апартаментите на майката на султана в Харема
• Залата с трона на Султана в Харема на Топкапъ в Харема
• Султанските покои в Харема в Топкапъ в Харема
• Дворът на фаворитките в Харема
• Птичият кафес или Пората на Харема
• Четвъртият двор в Топкапъ
• Залата за обрязвания в Четвъртия двор на Топкапъ
• Беседки из Четвъртия двор на Топкапъ
• Кулата на учителя или залата на главния лекар в Топкапъ в Четвърти двор
• Каменният трон в Четвърти двор
• Големият Павилион и Гардеробната зала в Четвърти двор
• Градините в Топкапъ и Паркът Гюлхане

По-важните неща, на които да обърнете внимание са във Втория двор – кухните, с колекцията от Китайски порцелан, залата на Дивана, Кулата на Справедливостта. В третия двор – залата за аудиенции, павилиона на Завоевателя, Библиотеката, покоите на султана със залата с реликвите – на тези места се помещават различни интересни изложби – като тази със съкровищата на Османската империя. Разбира се интересен е Харемът. В Четвърти двор със залата за обрязвания, беседките, кулата на учителя и аптеката, каменния трон и големия павилион. През цялото това време ще се разходите из прекрасен парк и разбира се розовите градини – Гюлхане.

Ще видите изключителни примери на Османската архитектура, също така и големи колекции от порцелан, традиционни одежди, оръжия, османски миниатюри, Ислямски калиграфски ръкописи и надписи за стена, съкровища и бижута, ценни религиозни реликви.

Дворецът Топкапъ е разположен на Сарай Място (Sarayburnu) или райско, отлично място – един не висок хълм много близо до морето, който гледа към Златния рог и Босфора. По време на Антична Гърция и Византия тук се намирал акрополът. В него се включват византийска цистерна, която се намира във втория двор на Топкапъ, както и останки от малка църква, наречена Базилика дворец. Извън очертанията на древния акропол обаче остава църквата Света Ирина, която също се намира в пределите на първия двор на двореца.

След завладяването на Константинопол през 1453г., Султан Мехмед II заварва имперския дворец в руини, османския двор се настанява в Ески Сарай (Eski Sarayı) или Стария дворец. Днес на неговото място се помещава Истанбулския университет. Султанът искал да намери по-добро място за новия си дворец и се спира на мястото на стария византийски акропол. В най-високата част се разполагат неговите покой, а около тях, надолу по хълма в посока Босфора следват останалите сгради.

Целият комплекс на Топкапъ е заобиколен с високи стени, като някои от тях са същите, които са заобикаляли античния акропол.

Изворите свидетелстват, че султанът искал да събере най-добрите материали и майстори от всички краища на света, за да изгради дворец, който ще си струва да се види и за когото ще се говори.

Топкапъ не е издигнат в резултат на единен план и от веднъж. По време на различни султани са добавяни и променяни сградите и елементите на двореца. Най-много промени се случват по време на Султан Сюлейман от 1520 до 1560г. С бързото разрастване на империята, той искал мощта и славата му да си личат и върху двореца. Главният архитект по това време бил персиеца Аладин, известен и като Асем Али. Той бил отговорен за увеличаването на сградите на Харема.

През 1574 голям пожар унищожава кухните. Султан Селим III възлага на известния архитект Синан (построил Синята Джамия) да възстанови помещенията. Той не само ги възстановява, но ги увеличава, като се заема също така с Харема, баните, личните покои на султана и различни красиви павилиони в градините. До края на 16 век Топкапъ вече изглеждал така както можем да го видим днес.

Повечето сгради в комплекса са разпръснати, има много галерии и пасажи, малко са сградите на два етажа, заобиколени са от градини, дървета, фонтани – това създавало усещане за простор и позволявало на обитателите да си почиват пълноценно. Вратите и прозорците на сградите гледат към вътрешни дворове, в които протичал животът. Така се създава отворено пространство и помещенията са силно проветриви, което било важно в горещите лета. Помещенията за султана били многократно променяни, така че да се осигури максимална непристъпност и да не се нарушава спокойствието му. Това наложило построяването на редица тайни пасажи и скрити помещения, за които знаели малцина. Затова и на много места прозорците са със специални декоративни решетки, които пропускат въздух и светлина, но пречат да се надникне вътре от вън.

Погледнат отгоре Топкапъ прилича грубо на правоъгълник, разделен на четири основни двора и харем. Погледнат по оста юг-север, първият двор е в най-южната част и всеки следващ е по-на север.

Първият двор е най-достъпният, докато в четвъртия се намират личните покои на султана и непристъпните помещения на Харема. Достъпът до всеки двор е ограничен от стени и охранявани порти. Освен четирите основни двора, в Топкапъ има множество малки вътрешни дворове заключени между всяка от сградите. Цялата площ на двореца е между 592 600 и 700 000 квадратни метра в зависимост от това кои части се включват.
Най-южната част (първия двор) и най-северната част (зад покоите на султана) се заемат от красив дворцов парк, днес известен като Гюлхане.

Цялата територия на дворецът Топкапъ е била много по-голяма от това, което виждаме днес. Мястото функционирало като град в града и било много автономно – с всичко, което е нужно на човек вътре. Дворецът имал собствено водоснабдяване, част от което била и Базилика Цистерна до Света София, огромни кухни, в които се приготвяла храната за хилядите обитатели, спални, градини,библиотеки, училища, джамии. Тук работели занаятчии и майстори, събрани в Ehl-i Hiref или общност на талантите, които изработвали фини изделия на изкуството за цялата империя.

Първият двор в Топкапъ

Първият двор в Топкапъ е най-големият от всички. Имал предимно сгради с ежедневни функции и малко с тържествени. Днес не са запазени повечето от тях, но може да се види Монетния двор – Darphane-i Âmire, датиращ от 1722г, църквата Света Ирина и няколко фонтани. За щастие красивата византийска църква не била разрушена при завладяването на Константинопол и била използвана за склад и оръжейница. Този двор се наричал също двора на Еничарите или Параден двор. Тук посетителите трябвало да слязат от конете си и да продължат пеша навътре.

Портата на приветствията, Bâb-üs Selâm, или Средната порта, Orta Kapı, води към двореца или Вторият двор. Тя има две големи осмоъгълни кули. Не е ясно откога е, тъй като двете кули имат повече византийско, отколкото османско влияние. От тук само султанът можел да влиза на кон, една традиция, която е взаимствана от византийския двор.

Във втория двор можели да влизат само официални власти, хора заети с дейността на двореца и чуждестранни посланици. В ляво, когато се гледа към Портата на приветствията от Първия двор, може да се види фонтана на Екзекутора, Cellat Çeşmesi, където палачите измивали ръцете и мечовете си, след екзекуциите.

След като се премине Средната порта се влиза във Втория двор или Двора на Дивана, Divan Meydanı. Това бил парк пълен с пауни и газели. Само на султанът било позволено да язди оттук по покрита с малки камъни пътека до Третия двор. Вторият двор е заобиколен от сградите на бившите дворцови болница, пекарна, частта за еничарите, също така конюшни, харема, Дивана на север и кухните на юг. Дворът завършва с Портата на щастието, която отвежда към Третия двор. Всичко е заобиколено от мраморна колонада. По време на археологическите проучвания тук са открити множество артефакти от римско и византийско време. Всички те сега са изложени във Втория двор пред кухненските помещения. Под Втория двор се пада и византийска цистерна, която също е разкрита, но рядко се случва да е отворена за посещения.

Вторият двор в Топкапъ

Вторият двор е бил използван от султана като място, на което е раздавал правосъдие и е приемал аудиенции. Цялата процедура била тържествена и се спазвала стриктно.

Конюшните в Топкапъ във Втори двор

В конюшните, които се намират в този двор днес са изложени имперските карети – тази на султана, на майката на султана – Валиде Султан и други. Някои от тях са били внесени от чужбина. Тук има колекция с различни пособия използвани в конюшните, а на това място има и малка джамия от 18 век и баня – Beşir Ağa Camii ve Hamamı, направени за Бешир Ага, Beşir Ağa, главния чернокож евнух на султан Махмуд I.

Спалните на войниците в Топкапъ във Втори двор

В близост до конюшните са спалните на войската – Zülüflü Baltacılar Koğušu. Тук били настанени и хора, които отговаряли за снабдяването с дърва за отопление, те прислужвали в двореца и били част от различни церемонии. Постройките са в традиционен османски стил с квадратен вътрешен двор, има бани и джамия, както и зали за забавления като тази за пушене.

Дворцовите кухни в Топкапъ във Втори двор

Близо до конюшните са разположени дворцовите кухни, Saray Mutfakları, които непременно трябва да се видят. Част от тях са построени през 15 век, по модела на кухните в Одрин Edirne, после са увеличавани, но изгарят при пожар през 1574г. Дворцовия архитект Мимар Синан ги съгражда във вида, който виждаме днес. Имат два дълги реда с 20 широки комини, наподобяващи обърнати фунии. Помещенията на кухните са част от общо 10 сгради, всички с куполи: Имперската кухня и другите кухни, училището – Enderûn, Харема, Birûn, което са помещения за прислугата, в които спели, бани и джамия за прислугата, кухня, в която са се приготвяли само напитки, сладкарски цех, мандра, складове и килери, където се е съхранявала посудата. Хората, работещи в кухнята, наброявали около 800 души, като достигали и до 1000 по време на религиозните празници. На ден се приготвяли по 6000 ястия. Като всяко блюдо за султана било приготвяно по стриктен ритуал.

В днешно време в тези помещения са изложени кухненска посуда,предмети от бита в двореца, сребърни предмети, огромна колекция от Китайски порцелан в бяло и синьо, бяло и зелено. Колекцията с порцелан е една от най-големите в света и наброява 10 700 предмети, те са редки и много ценни. Датирани са към династиите Сонг (960-1279), Йоан (1280-1368), Минг (1368-1644) и други.

Диван съвета на султана в Топкапъ във Втори двор

Диванът, съвета на султана, Dîvân-ı Hümâyûn, също се помещава във Втория двор. Тук се събирали, за да заседават министрите, везирите и техните съветници и други висши държавни органи. Главната зала има куполовиден таван, затова съветите се наричали „под купула“, Kubbealtı. Диванът се намира в северозападния ъгъл на двора точно до Пората на Щастието, което отвежда до Третия двор.
Залата на съвета има множество входове от двора и отвътре от двореца. Покритият параден вход е изграден от колони от мрамор и порфир. Таванът е украсен с дървени елементи в зелено и бяло, с позлата, а подът е покрит с мрамор. Външният вход към залата е в стил рококо. Има позлатени решетки, през които минава дневната светлина. Когато колоните са в ранен османски стил, рисунките по стените и декорациите са в стил рококо. И по външната фасада има елементи в този стил, всички направени по времето през 1792 и 1819 (Селим III и Махмуд II)

Вътре сградата на съвета е разделена на три, съседни стаи. Две от тях са отворени към покрития вход и двора. Първата зала е за Съвета на императора, втората е мястото за секретариата, а трета била запазена за висшите духовници. Има една малка четвърта стая, която се е използвала за архив.

Залата на Съвета на императора е облицована с типичните османски плочки, има миндери за сядане покрай стените, в средата има малка камина, а от тавана виси решетеста топка, която представлява земното кълбо. Поставена е точно срещу прозореца на султана, което символизира разпростирането на султанската справедливост над света. Тук се дискутирало всичко засягащо животът в очертанията на империята и извън нея. Съветът се събирал 4 пъти седмично по изгрев слънце след сутрешната молитва. През прозореца със златната решетка, Султанът или Валиде Султан може ли да наблюдават скришом какво се случва в съвета. До прозореца се стига през султанските покои, свързани с Кулата на Справедливостта, Adalet Kulesi. Когато султанът почука по решетката или спусне пред нея червената завеса, съветът се прекратявал и везирите един по един отивали в залата за срещи, за да му представят докладите си.

Кулата на Справедливостта в Топкапъ във Втори двор

Кулата на Справедливостта, Adalet Kulesi, се намира между Съвета на султана и Харема. Висока е няколко етажа и се извисява над двореца. Може да се види от Босфора. Най-вероятно е построена по времето на Мехмед II и е достроена до сегашните си размери при Сюлейман I между 1527-29г. Всеки трябвало да я вижда от далече, за да е сигурен в присъствието на султана. От тук султанът е влизал, за да се озове на прозореца си в Дивана.

Съкровищницата в Топкапъ във Втори двор

Dîvân-ı Hümâyûn Hazinesi / Hazine-ı Âmire – Днес тук се съхранява богата оръжейна колекция. Сградата е от камъни и тухли има 8 куполи. Тук се съхранявала имперската хазна, която финансирала администрацията в османската империя. Срещу тази сграда при разкопки са разкрито останките на византийска сграда от 5 век, не е идентифицирано да е била част от някоя от известните църкви в района и е наречена Базиликата на двореца.

Портата на Щастието към Третия двор в Топкапъ

През Bâbüssaâde или Bab-üs Saadet се влиза в Третия, вътрешен двор на двореца – Enderûn. Тук се помещават частните покои в двореца. Никой не можел да премине през тази порта без разрешението на султана. Дори на Великия везир това било позволено само в определени дни, при специални условия. Поратата, която датира от 15 век, била реконструирана от Султан Мустафа III през 1774 в стил рококо. По страните и има украса в стил барок. Малък назъбен камък пред пората отбелязва мястото на което се разкрило знамето на Пророка Мохамед.

Султанът използвал тази порта и и площада пред нея, Divan Meydanı, само в тържествени случай, като сядал на трона си, когато всички други били прави.

Третият двор в Топкапъ

Тук султанът прекарвал по-голямата част от дните си, ако не бил в Харема. Дворът представлява голяма градина, заобиколена от няколко сгради: залата на Личния съвет на султана, Has Oda, съкровищница, в която се съхраняват ценности от османската империя, миниатюри и свещени реликви и Харема. Има няколко павилиони, включително библиотеката на Ахмед III, която е в центъра. Тук са и помещенията за султанските пажове, част от които били артисти, музиканти, художници и калиграфи.

Залата за аудиенции в Топкапъ в Трети двор

Arz Odası, или залата за петициии и молби е първата забележителност в Третия двор на Топкапъ. Квадратна е с колонада от 22 колони и датира от 15 век. Вътре е главната тронна зала, която е с купол и има две по-малки зали отстрани. Тронът на султана е покрит с балдахин и украса със скъпоценни камъни. Тук султанът посрещал везирите, официалните власти и чуждите посланици, когато се срещал с тях. Тук султанът изслушвал отчетите на везирите – ако му харесвало това, което чува – награждавал ги с дарове, ако не – те били удушавани от глухонеми евнухи.

Таванът на залата е боядисан в турско синьо и е обсипан със златни звезди. Плочките, с които е облицована залата са в синьо, бяло и тюркоазено.

Спалните на султанската стража в Топкапъ в Трети двор

Seferli Koğuşu – намират се в съседство на Залата за аудиенции. Днес тук са изложени традиционни костюми и одежди– Padişhah Elbiseleri Koleksiyonu. Има и колекция от керамични предмети от бита.

Павилиона за Завоевателя с Имперската съкровищата на Топкапъ в Трети двор

Fatih Köşkü – Този павилион е построен по времето на Султан Мехмед II, през 1460г. и е една от най-старите сгради във вътрешността на двореца. Тук се са съхранявали съкровищата на империята, които не били част от хазната – Hazine-i Âmire. Има тераса, с великолепна гледка към морето, партер за прислугата, а на горния етаж има няколко малки апартаменти и голям салон.

Днес тук са изложени изключителните съкровища, които сградата е съхранявала и първоначално – произведения на изкуството, бижута и монети на османската династия. Повечето от изложените предмети са били подаръци, плячка от войните и предмети, сътворени в занаятчиниците на двореца.

Забележителни са оръжията и бронята на Султан Мустафа III, тронът от слонова кост на Мурад IV, както и индийска, златна музикална кутийка от 17 век, както и множество скъпоценни камъни. Тук е кинжалът на Топкапъ със златна дръжка и три големи изумруди. Бил изработен за подарък на персийския шах Надир, но той вдигнал бунт срещу властта на султана и владетелят (Махмуд I) си задържал подаръка. Точно този кинжал става обект на кражба във филма „Топкапи“. Може да се види ореховият трон на Ахмед III, инкрустиран със седеф и черупки от костенурки. Както и част от разкошната колекция с миниатюри.

Гордостта на колекцията и на Топкапъ е изключително ценен диамант, 86 карата – Kaşıkçı Elması. Около него, разбира се, има много легенди. Една от тях разказва, че бил намерен от беден рибар в Истанбул, близо до Yenikapi. Той не знаел какво точно е това и след като го носил няколко дни в джоба си, го показал на един бижутер. Бижутерът го погледнал небрежно и му казал, че това е парче стъкло и може да си го задържи или ако иска да му го даде срещу три лъжици, след като така или иначе си е направил труда да му го занесе. Бедният рибар не знаел какво да прави с едно стъкло, затова се съгласил и взел лъжиците в замяна на изключителното съкровище. От тук и името му – Диаманта на майстора на лъжици.

Според друга легенда, човекът, който го намерил бил майстор на лъжици, или пък името било получено, защото бил намерен в супник. До днес не се знае какъв точно е произходът му. Предполага се, че бил на Tepedeleni Ali Pasha и бил конфискуван от Султана след екзекуцията му. Има версия, че принадлежал на майката на Наполеон Бонапард, Летиция Рамолино.

Друга забележителна ценност в съкровищницата на Топкапъ са два големи златни свещника от 48 кг., инкрустирани с диаманти. Били подарени от Султан Абдулмесид I Abdülmecid I на Кааба в свещения град Мека и са върнати в Истанбул малко преди да падне Османската империя и да загуби влиянието си над Мека.

В колекцията са още няколко богато украсени трона, тленните останки на Св Йоан Баптис, оръжия, мечове и лъжици, всички декорирани със злато и бижута.

Портретната галерия в Трети двор

Müzesi Müdüriyeti – Намира се в помещения използвани за спални, на север от Имперската съкровищница. Тук могат да се видят много цени калиграфии, миниатюри и портрети на султаните. Тук е изключително ценната карта на света от турския адмирал Пири Рейс (Piri Reis, 1513).

Библиотеката на Султан Ахмед III в Топкапъ в Трети двор

Enderûn Kütüphanesi е библиотека в нео-класически стил и се намира точно отзад на Залата за аудиенции, с която започва Третия двор на Топкапъ, и се пада в центъра му. Построена е през 1719г. и е образец за Османския стил. Фасадата е мраморна, а цялата постройка е издигната на нещо като постамент, за да бъдат предпазвани книгите от влагата. Стените отвътре са декорирани с характерните плочки от Изник
Съхранявала е книги по теология, ислямско право, над 3 500 ръкописи. Днес те са прибрани в сградата на Джамията на Агите, Ağalar Camii, която е на запад от библиотеката.

Джамията на Агите в Трети двор

Тя е най–голямата джамия в Топкапъ и една от най-старите сгради тук, датира от 15 век. Ползвала се е от султаните, агите и пажовете на султана.

Спалнята на Кралската свита и колекцията с портрети на Султаните в Трети двор

Hasoda Koğuşu – била част от султанските покои. Днес тук се съхранява Имперската колекция с портрети – Padişah Portreleri Sergi Salonu на султани. Има и няколко фотографии. По-старите портрети са идеализации, заради правилата в исляма – султаните рядко се появявали на публични места и не позирали на художниците за портретите. След проведените реформи при модернизатора Махмуд II, започват да се правят и реалистични портрети.

Залата с реликвите в Топкапъ в Трети двор

Сградата е построена по времето на Суатaн Мурад III от архитекта Синан и тук са съхранявани ценни за ислямския свят реликви, нарича се Kutsal Emanetler Dairesi. Тук е плащеницата на пророка Мохамед, два меча му, един зъб и косми от брадата му, както и още няколко реликви. Дори на самия султан е било позволено да влиза вътре само веднъж в годината, на 15ия ден от Рамадан. Днес всеки посетител може да види реликвите по всяко време, а мюсюлманите трябва да направят поклонение поне веднъж в живота си.

Харема в двореца Топкапъ

Harem-i Hümayûn се намира в част от частните покои отредени за султана и има повече от 400 стаи. Това бил домът на майката на султана, Валиде Султан, на съпругите и наложниците му, децата и техните слуги. В зависимост от мястото им в йерархията за слугите имало отредени специални помещения и вътрешни дворове в харема. Само част от помещенията са отворени за помещение, като обиколката там е извън основния тур и трябва да се предвиди и заплати допълнително. Има няколко зони – за евнухите в харема (те си имали и малка джамия) – Darüssaade Ağası, за наложиците, за майката на султана, за съпругите, за принцовете и за фаворитките. Между тези части не можело да се минава свободно и през пазените от енухите входове, преминавали само определени хора. По–голямата част от помещенията са проектирани от Мимар Синан, после разбира се е бил променян, разширяван предекориран. Днес в чудна еклектика съжителстват елементи от класическия Османски стил с барокови детайли.

Преминава се последователно отвън на вътре в няколко зони.

Двора на евнухите в Харема на Топкапъ

Първо е двора на евнухите – Harem Ağaları Taşlığı. Тук те имат спални (на три етажа) и сервизни помещения – всички гледат към вътрешния двор. Повечето от помещенията са отделни за прислугата (евнухите) с тъмен цвят на кожата, като има допълнителни помещения отделени с малко коридорче за бели роби, подарени на султана.

В съседство е училището на принцовете.

На края на двора е главния вход към харема – Cümle Kapısi. Тук живеело султанското семейство и наложниците. От нещо като малко площадче-зала – Nöbet Yeri, тръгват пасажи към основните места в харема. От се тръгва към двора на съпругите и наложниците – Kadınefendiler Taşlığı. Средната врата е към двора на майката на султана – Valide Taşlığı, а тази в ляво води към покоите на султана – Altınyol. В тази зала има големи огледала, които са от 18 век.

Двора на съпругите и наложниците в Харема

Kadın Efendiler Taşlığı /Cariye Taşlığı – помещенията са от 16 век, като са били реставрирани и променяни по-късно. Тук има спални, бани – Cariye Hamamı, перални, чешми и фонтани, специално място, където се изработвали одеждите, болница Harem Hastanesi, затворени градини.

Апартаментите на майката на султана в Харема

Valide Sultan Dairesi, като и помещенията за султана, заемат най-голямата част от територията на харема. Има малка музикална стайна от 18 век. От всички стаи за посещение са отворени само две – трапезарията в горната галерия, която е с малка приемна и спалнята, в която зад решетка има малка молитвена стаичка.

Покоите на Валиде Султан и нейната свита от придворни дами, са на втория етаж, като отдолу се падат стаите на наложниците, като има вътрешни стълби. Има пасажи, които свързват тази част на двореца с отделни бани и с покоите на султана. Украсата е предимно от синьо-бели и жълто-зелени плочки с флорални мотиви и порцелан от Изник от 17 век. В горните помещения има рисунки с панорамни гледки в западно-европейски стил от 18 и 19 век.

Баните на Султана и Валиде Султан в Харема

Hünkâr ve Vâlide Hamamları – тази двойна баня е от 16 век и има няколко зали. В средата на 18 век е декорирана в стил рококо. Има място с гореща вода, място за почивка и място за „изстудяване“ – a caldarium, a tepidarium and a frigidarium – Помещенията са с куполи от стъкло, за да пропускат дневна светлина. Подът е покрит с бял и зелен мрамор. Има златна решетка, която предпазвала височайшите особи от покушения.

Залата с трона на Султана в Харема на Топкапъ в Харема

Hünkâr Sofası – това е куполна зала от 16 век, но след пожара през 1666г е реновирана в рококо стил. Има май-големия купол в целия дворец. Служела е за специална приемна на султана, както и за място за забавления, сватбени церемонии. Тук е тронът на султана, но интерес представляват и столовете, подарък от император Вилхем II от Германия, както и часовниците, подарък от английската кралица Виктория. Залата е свързана със султанския апартамент, като зад стъклата има и тайна врата.

Султанските покои в Харема в Топкапъ в Харема

От тук има няколко помещения, които са служели на различни султани.
Апартаментът на Мурад III е най-старият и много красив, със запазен първоначален интериор. Проектиран е от Синан и е от 16 век. Куполът на помещението е само малко по-малък в сравнение с този в тронната зала в Харема. Има една от най-красивите врати в двореца и помещението е свързано с покоите на принца наследник – Kafes. Стаята е декорирана със синьо-бели и коралово червени плочки от Изник, има голяма камина и фонтан от цветен мрамор. С капещата леко вода не само се създавала отпускаща атмосфера, но и се пречело на всеки, който би си помислил да подслушва частните разговори на султана. Има две балдахинови легла от 18 век.

Апартаментът на Ахмед I– богато украсен с гланцирани плочки от Изник. Тук е бил кабинетът на султаните.

Апартаментът на Ахмед III или стаята с плодовете – Yemis Odası – стените са боядисани с флорални мотиви и купи пълни с плодове. Това помещение се е използвало за трапезария.

Апартаментът на Престолонаследника – Çifte Kasırlar / Veliahd Dairesi –това е друга самостоятелна сграда, павилион от 17 век, има две зали, свързан е с основната сграда на двореца. Таванът е с конична форма. Тук всичко е в класически османски стил. Павилионът е бил предекориран и бароковите дървени облицовки са били махнати. Запазен е само изключително красивия дървен таван, които е богато изрисуван и датира от края на 16 век. Прозорците са с цветно стъкло, гледат към тераса и градина с басейн. Престолонаследникът – Şehzadeler – живеел тук в изолация, затова, апартаментът се нарича – kafes – клетка. Принцовете живеели в харема и били обучавани тук до навършване на пълнолетие. По-късно обикновено били изпращани в провинции в Анадола, където продължавало обучението им в държавните работи.

Дворът на фаворитките в Харема

Gözdeler/Mabeyn Taşlığı ve Dairesi – това е най-крайната част на харема и гледа към голям басейн и чемширова гора. В тази част се включват апартаментите на султанските съпруги, Златния път – Altın Yol – покрития пасаж през които се минавало от покоите на султана към покоите на жените му към двора на Евнухите и към терасата, в тази част е и залата с огледалата. Тук е живял Абдул Хамид I с харема си. Апартаментът е декориран с тил рококо.

На фаворитките на султана – Gözdeler / İkballer се гледало като на инструмент за продължаване на династията. Когато някоя от тях забременеела тя придобивала титли и власт като съпруга на султана – Kadınefendi.

Златният път – на този покрит пасаж излизат двора на майката на султана – Valide Sultan Taşlığı’, двора на съпругите на султана – Baş Haseki, апартаментите на султана – Hünkâr Dairesi, и на принца наследник – Şehzadegân Daireleri. Стените са боядисани с бяло. Макар и да не е научно доказано, се вярва че името на пасажа идва от обичая на султаните в дни на празници да хвърлят пари по пода, които били събирани от наложниците.

Птичият кафес или Пората на Харема

До края на 19 век тук имало малък вътрешен двор, който водел през Kuşhane Портата до Харема. Днес това е мястото, през което посетителите излизат от харема. Тук били отглеждани птици, които се поднасяли като блюдо за султана.

Четвъртият двор в Топкапъ

Sofa-ı Hümâyûn е много специално място в двореца Топкапъ, тук бил частният секретариат на султана и семейството му. Има няколко павилиони, беседки и тераси, разположени във великолепна градина. Тук има няколко емблематични места.

Залата за обрязвания в Четвъртия двор на Топкапъ

Sünnet Odası, Yazlik Oda – лятна беседка, е построена през 1640г от Султан Ибрахим. Тук извършвала церемонията по обрязването на султанските престолонаследници. От вън и от вътре е декорирана с много редки плочки в синьо и бяло. Първоначално те облицовали церемониалните сгради на Султан Сулейман I като сградата на съвета и съкровищницата (във Втори двор) и Тронната зала (Трети двор), но после били преместени тук от носталгия и благоговение пред неговото управление. В залата в павилиона пред всеки прозорец има малък фонтан.

Беседки из Четвъртия двор на Топкапъ

Беседка Ереван и Беседка Багдад – издигнати през 1635-36 и 1638-39 при Султан Мурат IV от дворцовия архитект Хасан Ага, в чест на победите над Ереван и Багдад. Интериорите им са до голяма степен запазени, обзавеждането вътре е красиво и имат страхотни тераси.

Друга беседка – İftariye Köşkü, предоставя гледка към Златния Рог и повечето туристи не пропускат да си направят снимки тук. Сградата е със заемки от китайската и индийската архитектура. На това място султаните имали обичай да си почиват. Понякога тук те предоставяли специални подаръци на подчинените си като „дъжд от жълтици“.

Квадратната Тераса беседка – Sofa Köşku / Merdiven Başı Kasrı или беседката на Мустафа Паша е построена през 16 век, а по-късно през 1752 при Мурад I е променена в стил рококо. Това е единствената дървена постройка в тази най-вътрешна част на двореца. Има множество големи прозорци. От тук султаните гледали спорните събития и забавленията, организирани в градината. Тук се посрещали гости. Намира се точно до градината на лалетата.

Кулата на учителя или залата на главния лекар в Топкапъ в Четвърти двор

Başlala Kulesi или Hekimbaşı Odası ve ilk eczane е от 15 век и е най-старата сграда в Четвъртия двор. Първоначално е била наблюдателница. Главният лекар на двореца има тук свое помещение, което делял с главния учител, в горната част на кулата, а долната се използвала за склад за лекарствата и медицинските материали. Тук се приготвяли и самите лекарства в лаборатория с множество епруветки, шишета и буркани. Легендата гласи, че от тази кула Enderunlu Tayyar Efendi, които бил главен учител при Султан Селим III , забелязал бунтовниците, планирали убийство на султана и успял навреме да го предупреди.

Каменният трон в Четвърти двор

Taş That –направен е за Мурад IV, за да може да наблюдава спортните игри на пажовете си. Самият той се включвал в състезанията, като надпис върху камък наблизо свидетелства, хвърли дъбово копие на 120 метра, яздейки коня си.

Големият Павилион и Гардеробната зала в Четвърти двор

Mecidiye Kiosk е построен пру Абдул Месид I през 1840г. и заедно със съседната Гардеробна зала, Esvap Odası, е последната значителна сграда добавена към двореца. Оттук има изключителна гледка към Мраморно море и Босфора. Султаните отсядат тук, когато идват в двореца от техните морски резиденции. Архитектурата е еклектика от европейски и традиционно османски стил.

В съседство на големия павилион има изискан ресторант, в който са вечеряли много известни хора като кралица Елизабет II, Джаки Кенеди, президента на САЩ Ричард Никсан, боксьорът Мохамед Али и много други.

Градините в Топкапъ и Паркът Гюлхане

Дворцовите градини обикалят всички дворове и посетителите се разхождат из тях през цялото време. Много красиви и с великолепни гледки към морето са тези, които се намират в последната част на комплекса. Тук е имало много павилиони, използвани от султаните, за да се наслаждават удобно на гледката. При строежа на железницата и гарата Sirkeci, част от тях са били разрушени. Един от тях Сусамовия – Çinili Köşkü е от 1473 г и тук днес се помещава колекция от керамика на Истанбулския археологически музей.

В парка на Топкапъ се намира – Гюлхане, Gülhane, стара розова градина.

Дърветата в градините също са забележителни, вековни, а някои от тях са обявени за свещени.

Топкапъ е истинско предизвикателство по отношения на охраната в днешно време. Стените са тънки, което създава и рискове при земетресения. След това през 1999 колекцията от порцелан е подсигурена допълнително.

Дворецът Топкапъ е бил и обект на терористичен акт, когато през 1999г. революционера Салем Али Елмадхаври, успява да проникне в двореца стреляйки по охраната. Прониква в основния двор и се барикадира, докато след едно часова престрелка е убит от турската полиция. След този случай са взети по сериозно мерки за сигурността.

Източник Wikipedia

Съдейки по обема на описанията за Топкапъ сарай, можете да си представите колко много има за разглеждане там. Все пак, в зависимост от времето, с което разполагате можете да видите по-важните неща и да не се задълбочавате толкова с колекциите от порцелан, оръжейната или съкровищата. Както споменах, ще е добре да се подготвите предварително и да решите кое би ви било по-интересно, за да се спрете повече време там.

Други основни места, които трябва да посетите, ако сте за първи път в Истанбул, са квартала в района на Таксим и кулата Галата, както и традиционните пазари – Египетския и Капалъ Чареши, пищният дворец Долмабахче…

Всички тези забележителности ще ви отнемат три пълни дни и то, ако сте добре организирани и не си пестите силите. Предимството е, че поне са концентрирани сравнително близо една го друга. Ние бяхме за повече време в града, затова с удоволствие направихме разходки по Босфора, в квартал Юскудар и по Златния рок, отделихме време и на прекрасния парк Емирган. Сигурни сме, че и на вас ще ви харесат, горещо ги препоръчваме!