На следващия ден, след като разглехме светилището при село Татул, отново се върнахме в Кърджали направихме опит да разгледаме църквата Св. Йоан. Тя се намира срещу КАТ на ул. 8 март, в кв. Веселчане, близо до десния бряг на р. Арда. Важна е, защото на нейно място се е намирал средновековният манастир Свети Йоан Продром. Църквата все още е обградена със стената на стария манастир.

За съжаление до края на ваканцията си нито веднъж не случихме това място да е отворено. Може би трябваше да се обадим по телефона, защото според историческата информация за мястото, то е интересно да се разгледа.

Манастирът Св. Йоан Продром е уникален паметник на византийската и старобългарската архитектура. Смята се, че е възникнал втората половина на 9 век. Първоначално сградата му е била с три апсиди от изток, във всяка то които е имало отделна олтарна маса. Това е отзвук от старата източнохристиянска традиция, че на един жертвеник не може да се служи два пъти в денонощието. От юг пък е пристроен малък параклис с гроб на виден християнски мисионер.

В самото начало на 11 в. двете сгради са демонтирани до основи и на тяхно място е издигнат един от най-красивите православни манастири на Балканите. За да се пази от вражески нападения, той бил ограден със здрава крепостна стена, усилена с осем правоъгълни кули. Вътре е била построена църква, дълга почти 21 м. В храма се влизало през широк портик, оттам – в голям притвор, откъдето се достига до централната част. Над нея се е извисявал огромен купол, стъпващ върху четири яки стълба. От изток храмът завършва с три полукръгли апсиди, където се е помещавала олтарната част. От север и юг пък се виждат по две полукръгли обемни ниши, в които са стояли монасите. Тези и други особености определят храма като църква от т.нар. “атонски тип”. Такива култови постройки започват да се строят през 11 в. вследствие идеите за организираното монашество, проповядвани на Атон от св. Атанасий.

Главната църква на манастира е била пищно украсена. Стените й са били изграденис редове камък и тухла, полигонални повърхности, различни слепи арки и ниши. Във вътрешността е имало много детайли от мрамор. Към втората половина на 12 в. храмът е напълно изписан с изображения на воини-светци, църковни отци, монаси-отшелници. Върху тези стенописи бе открит надпис-графит на старобългарски език, от който стана известно древното име на манастира. Вътрешността на обителта е била плътно застроена със сгради. Още във втората половина на 11 в. от север на главната църква е долепен малък, но изключително елегантен параклис с план на трилистна детелина. От изток е разкрита трапезарията за монасите. Тя пък е свързана с монументалния жилищен дворец на игумена, който същевременно е бил епископ на цялата област. Археологическите проучвания показват, че братята са живели охолно, а манастирът е бил много богат. Това е привлякло погледа на редица завоеватели.

В началото на 13 в. обителта е ограбена и разрушена от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход. По-късно тя е възстановена, но през 40-те години на 14 в. е отново опожарена и окончателно изоставена. Столетията натрупват върху руините тридесетметрова могила. В края на 20 век започват разкопки. Възстановена е главната църква, която може да се види днес. По време на строителните работи се откриват масивни каменни плочи на древни саркофази и внушителна гробница в югозападния ъгъл на притвора. След вдигането на покривната плоча във вътрешността на камерата са открити невероятни златовезани дрехи. Оказва се, че в гробницата се съхраняват мощите на високопоставен епископ от 13-14 в. Това е времето, когато западният притвор на храма е преграден, а от север на църквата е изграден нов тържествен вход. Старото преддверие е превърнато в крипта за заслужили духовници – епископи на областта Ахридос и монаси.

Откритите в епископската гробница одежди се датират в края на 12 – началото на 14 в. и са уникална ценност със световно значение. Те са били толкова скъпи за времето си, че поради износване задната част на епитрахила е била кърпена многократно, може би в продължение на цяло столетие.

По време на нашето посещение през 2011 одеждите още не бяха изложени в Историческия музей в Кърджали, не можахме да влезем и отвъд заключената пората на храма. Ще се върнем пак някой ден, но наистина би било хубаво такива места да са по-достъпни.

Без да губим ентусиазъм, се отправихме към следващата цел в Кърджали – манастира Успение Богородично. Там в специално ковчеже се съхранява християнска реликва намерена на Перперикон, за която се вярва, че е част от кръста на Христос.

По време на разкопките в подножието на Перперикон,в едно от помещенията на християнския комплекс, е открит бронзов нагръден кръст-реликварий. Той е от типа двустранно затварящи се мощехранителници, като в централната част остава празно място за съхраняваните там реликви. В научната литература тези предмети носят името “палестински кръстове”, защото се е вярвало, че са носени от Светите места. Кръстът може да се определи много точно от края на 9 – 10 в, поради специфичната иконография на изображенията върху него. От едната страна е показано релефно “Разпятие”, като Христос е облечен в дълга дреха и е изобразен като жив на кръста. От другата пък е св. Богородица, вдигнала молитвено две ръце в търсене на застъпничество за човешкия род от своя син. След като реликварият е отворен в лабораторни условия, в него са намират съхранени няколко дребни частици материя, наподобяваща на дърво.

Експертизата на полеоботаниците потвърждава материала, но не може да се даде по-ясна представа за вида и датирането. Не можеше да има съмнение, че става въпрос за реликварий, където са били съхранявани парченца дърво, за които се е вярвало, че са от Христовия кръст.

В църковната практика тези хранителници се наричат “ставротеки”(от гръцката дума “ставрос”=”кръст”). Днес частици от Светия кръст се пазят главно в различни християнски центрове на Западна Европа.
По време на Реформацията през 16-17 в. истинността на тези парченца, заедно с тази на мощите на светци, е била подложена на критика и дори пълно отричане. Както мощите, така и частиците от Светия кръст са се пазели основно в столицата на Византия, Константинопол.

Според преданието кръстът, върху който е бил разпънат Христос, е бил разкопан на хълма Голгота в Йерусалим към началото на 4 в по заповед на майката на Константин Велики, Елена. През април 1204 г. Константинопол е превзет и разграбен напълно от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход. Една от главните цели на кръстоносците са били именно реликвите, които изнесли на Запад.

До този момент в България са открити само два реликвария, в които са били запазени частици от дърво – по един от Плиска и Велики Преслав. Към тях се добавя и открития в подножието на Перперикон. През 2002 г. реликвата е положена в нарочно изработено дървено ковчеже и пренесена в кърджалийската църква “Успение на св. Богородица”.

Лесно намерихме манастиркия комплекс „Успение Богородично“. Той е уникално духовно средище, реставрирано и достроено от отец Боян Саръев. Църквата представлява трикорабната базилика от 20 век. Ковчежето с останките от реликвата намерена в Перперикон се намира вътре, като до него води застлана пътека. Хората идват на поклонение тук.

Самата църквата отвътре не е толкова интересна, но е заобиколена от голям, хубав двор. През август той беше потънал в зеленина и беше много красив. Седнахме на една пейка и му се насладихме без никой да ни притеснява. Целият двор е заобиколен от помещенията на манастира. На два етажа с веранди, които обграждат втория етаж и служат за коридор, покрай помещенията. Има интересни стенописи и всичко е добре поддържано.

Тук има и стаи, в които може да се преспи. Изглеждат новички имат и баня за 35 лева на вечер са, но на нас не ни се спеше на такова място. Манастиркият комплек развива социална дейност – там работи трапезария за бедни, има неделно училище по вероучение, компютърна зала, безплатен медицински кабинет, музикален салон. Идеята е обителта да стане център на културно – просветителна и благотворителна дейност. Да се помага с храна, медицинска помощ, услуги на бедни хора и сираци, независимо от тяхната религия.

Вижте Църквата Св. Йоан Продром и манастирът Успение Богородично в Кърджали на голяма карта