Двата дни лежерна разходка из Велико Търново ни стигнаха, за да се насладим на тържествата по случай празника на града, разходихме се из възрожденската част със Самоводската чаршия, потопихме се в магията и тайните на малките калдъръмени улички. В неделя ни остана време за разходка из Асеневата махала, с църквите Свети Четирдесет мъченици, Св. Димитър и Владишкият мост. Посетихме и музея на восъчните фигури, който е новата атракция на града.

Музеят на восъчните фигури – „Царевград Търнов“ се намира се в близост до площада на Царевец, на ул. “Никола Пиколо” и е посветен на Второто българско царство. Открит е съвсем скоро, в началото на 2013г., и засега е единственият от този тип на Балканите. Казаха ни, че при откриването му е имало опашки от желаещи да го посетят. Всъщност този музей е точно това, което ни се е искало да видим и на другаде в България – място с атрактивно и разбираемо представяне на историята.

Разбира се, прекрасно е за посещение с деца, но и на нас ни беше интересно. Входът е 10 лева – струва си, а за да може да се снима трябва да се доплати още 5 лв. Предлагат се и комбинирани билети с някои църкви в Асенева махала.

В отделни зали са представени автентичната обстановка и хората от времето на Втората българска държава. Има възстановка на жилищата на обикновените хора и на болярите, като и на най-популярните и важни занаятчийски работилници – ковачество, грънчарство, зидарство, дори сеченето на монети. Представени са тронната зала с цар Иван Асен ІІ и царица Ирина Комнина с царедворците, коронацията на цар Калоян с участието на Римският папа и разбира се писарите и църковната дейност, изписването на стенописи… Пресъздадена е цялата битка със залавянето на предводителя на кръстоносците Балдуин Фландърски в битката при Адрианопол (Одрин) от българския цар Калоян през 1205 г.

На няколко места в музея има интерактивни екрани, на които може да се прочете допълнителна информация. Разходката отнема около 40 минути и непременно трябва да отделите това време.

Продължихме към Асеневата махала, която се намира в подножието на хълма Царевец и под крепостните стени на Трапезица.

Насладихме се на гледката към Трапезица. На този хълм текат в момента разкопки и реставрация на старините там. Представяме си, че след време ще бъде не по-малко интересен от Царевец и също така посетен. Засега не е достъпен за свободно разглеждане, въпреки че с кола се стига почти до него и по принцип може да се надникне.

Хълмът Трапезица е втората крепост на вътрешния град. Намира се на десния бряг на р. Янтра, северозападно от Царевец. Този хълм също представлява естествена крепост, наобиколена от трите си страни от реката. Някога върху стръмните скали се издигали високи стени с бойници и кули.

Два напречни крепостни зида се спускали по склоновете на хълма – единият в източната част, край църквата “Св. Димитър”, а другият – в западния склон с посока към сегашния железопътен мост. В крепостта се влизало през четири входа. Главният вход на Трапезица се намирал на южната страна и е бил свързан с Царевец чрез мост над р. Янтра срещу църквата “Св. 40 мъченици”. Към този вход е водел каменен път изсечен в скалата и достигащ до южната порта, следи от която са запазени и досега.

За името Трапезица има две предположения. Според едни това име се свързва с думата “трапеза”, а според други то произхожда от “трапец”, тъй като формата на платото е трапецовидна. При разкопките през 1884 и 1900 г. били разкрити основите на 17 църкви. По оскъдните фрагменти запазени върху стените, се вижда, че са били богато украсени със стенописи и многоцветни мозайки, а подовете им постлани с красиви керамични плочи. Намерените материали не са обнародвани и затова са останали неизвестни за науката и историята на града, но от запазенит преписки във връзка с тези разкопки се вижда, че там са били открити “стари кръстове, огърлици, монети, пръстени, обеци, съдове и други останки, които личат, че са от старото българско време”. Църквите на Трапезица били богато украсени с разнообразни архитектурни форми: пиластри, ниши, слепи арки, цветни плочи и разноцветни глинени кръгли или четирилистни панички, гледжосани зелено или жълто, наредени в един или няколко дъгообразни реда.

Най-голяма по размер е църква номер 8, известна с името “Иван Рилски”. Непосредствено до нея има следи от други стари сгради, за които се предполага, че са манастирски. По стените на църквата са запазени следи от стенописи. Известно е, че Асен I през 1195 г. пренесъл от Средец (София) във Велико Търново мощите на св. Иван Рилски, които били поставени в специално построената за тях църква на Трапезица. Помещението към южната част на църква номер 8 се приема за мощехранителница. Мощите са били съхранявани във Велико Търново до 1469 г., когато били пренесени в Рилския манастир. Многобройните и добре украсени малки църкви на Трапезица свидетелстват, че тук са били и жилищата на болярите и висшите духовници.

Пресякохме Владишкия мост и се разходихме из къщичките на Асеневата махала. Тук също могат да се видят запазени възрожденски къщи, но най-голям интерес представляват църквите Свети четиридесет мъченици и Св. Димитър.

Владишкият мост е реставриран по Европейска програма наскоро. Сега по него минават само пешеходци, но до 1935 г. е бил единственият мост в Асенова махала, по който е минавало шосето за Арбанаси. Строен е през втората половина на XVII. Има каменни устои и конструкция, върху която стъпва дървен брод. Името идва от близостта на Търновската митрополия.

В подножието на хълмовете Царевец и Трапезица, от двете страни на р.Янтра още по времето на първите Асеневци е имало обособен квартал, който през XIII в. се споменава в писмените извори като Нов град – днешната Асенева махала.

Укрепяването му става през XIII в., когато столицата се разраства и двата хълма се оказват тесни за населението. След изграждането на Царевец и Трапезица от двата хълма се спускат по две допълнителни напречни крепостни стени към реката, които осигуряват защитата на тази част от средновековния град.

Напречни стени са открити при археологически разкопки на Царевец на юг от главния вход и по северозападния склон, източно от Сечената скала. Такива е имало и на запад от Лобната скала на Царевец и по югозападния и източния склон на Трапезица, близо до църквата “Св. Димитър Солунски”. При строителни работи през 1981 г. непосредствено до Владишкия мост са открити основи на кула.

С укрепването му Новият град се включва в общата система на Търновград и става главната част на подградието на столицата. В Асеновата махала до днес са запазени църквите “Св. Димитър Солунски”, “Св. Четиридесет мъченици”, “Св. Георги” и “Св. Св. Петър и Павел”, които като паметници на културата са обект на археологически, исторически и изкуствоведски изследвания, консервация и реставрация.

Църквата „Св. Димитър“ е красив паметник на Търновската художествена школа. Намира се под североизточния склон на хълма Трапезица на десния бряг на река Янтра. Тя е най-старата и точно датирана средновековна търновска църква. Историята разказва, че точно тук, през 1185г. болярите Петър и Асен обявили въстанието срещу византийското величество. Пак тук са коронясани и първите владетели на Второто Българско царство от Асеневата династия – Петър, Асен и Калоян.

Църквата и манастирът около нея са просъществували до третата четвърт на XIII в., когато са били разрушени, най-вероятно при земетресение.

По-късно, през XV в., с материали от разрушената църква “Свети Димитър” южно от нея била издигната друга църква, която лежи върху основите на южната манастирска сграда. След разрушаването на църквата “Св. Димитър” и манастира около нея през втората половина на XIV в. тук бил създаден голям християнски некропол, който просъществувал до началото на XX в. От него са разкрити и проучени повече от 500 погребения, съхранени днес в специална костница в северната част на двора.

В края на XVIII в. и началото на XIX в, църквата “Св. Димитър” била ограбена от кърджалии. Кратки описания за нея през XIX в. са оставили д-р Васил Берон, д-р Хр.Даскалов, Феликс Каниц и др. През втората половина на XIX в. църквата е силно повредена, а земетресението през 1913 г. окончателно я унищожава. Остава запазена само апсидата с фрагменти от оригиналните стенописи по двете ниши.

Цялостните научни археологически проучвания започват през 1971 г. Резултатите разкриват строителните похвати и постижения на времето – изясняват плана на църквата, строителните и периоди и нейната богата външна декоративна украса. Тя е еднокорабна, едноапсидна, кръстокуполна църква с притвор, наос и олтар. Абсидата е петостенна. Външната декоративна украса е постигната чрез редуването на камък, хоросанова спойка и тухли, и засилена от вградените четирилистни устиета и панички, покрити с разноцветна глазура.

Въз основа на планово конструктивните си особености църквата се отнася към т.нар. църкви със “стегнат кръст”. Куполът се носи от изток и запад от полу цилиндричните сводове. Притворът е едноделен. От южната и северната страна са пристроени галерии. Фасадите на храма са украсени с характерните за късно средновековната епоха псевдоконструкнивни аркирани ниши. Техните архиволти са опасани с разноцветни керамични панички и Розети покрити с глазура. Тимпаните са запълнени с украса от вдълбани в мазилката ромбове и правоъгълници, оцветени червено, черно и бяло. Паметникът е изпълнен със т. нар. смесен градеж, при който редуването на каменни и тухлени редове придава подчертано живописен вид на сградата.

Обемно-архитектурната реставрация на църквата започва през 1977 г, въз основа на резултатите от археологическите проучвания на доц. Янка Николова по проект на арх. Теофил Теофилов, като се имат предвиди аналогични примери от традицията през съответната епоха. Това е реконструкция на обект с неизвестен графичен първообраз. Възстановеният храм “Свети Димитър” е открит като музеен обект през 1985 г. във връзка с 800-годишния юбилей от въстанието на Петър и Асен срещу византийския поробител и обявяването на Търновград за столица на възобновената българска държава.

Времето ни стигна само за Свети Четиридесет мъченици, не и за Св. Димитър и другите църкви в района.

За Свети Четиридесет мъченици се влиза покрай новия мост. Това е първият мост, когато се слиза от Царевец, и се намира преди Владишкия мост. Реално се минава под моста, за да може да се влезе – първо в пределите на манастира и красивия двор на църквата. Мястото е интересно, красиво и много добре поддържано. Когато сте на моста отгоре – обърнете внимание на лъвските глави на стените, които гледат към реката.

Църквата Свети Четиридесет мъченици също е образец за постиженията на Търновската художествена школа. Намира се в подножието на хълма Царевец и се вижда добре и от него.

Построена е по времето на цар Иван Асен II върху по-малка църква, в чест на голямата победа на царя в битката при Клокотница на 9 март 1230 г. над епирския деспот Теодор Комнин. Денят е посветен на Свети 40 севастийски мъченици затова църквата носи това име. През XIII-XIV век тя е главна църква на манастира „Великата лавра“.

Църквата представлява продълговата базилика с 6 колони, поставени в 2 реда, 3 полукръгли абсиди и тесен притвор от запад. По-късно към нея е била пристроена костница, мавзолей, която се намира откъм западната й страна. Има и две галерии, построени от юг и север. Съхранените части от църквата дават възможност да се установи първоначалната и архитектурна концепция. Тя е била 3-апсидна правоъгълна сграда (14,65 х 11,7 м).

Църквата е силно разрушена при земетресението от 1327 г. Възстановена е през първата половина на XIV век, като впоследствие е преустройвана и достроявана.

Достигналата до наши дни живопис е от северната половина на западната страна на притвора. От запазените стенописи интерес представляват “Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан” (над входа) и “Св. Анна Млекопитателница” (над входа от притвора в църквата), Върху останалото пространство на западната стена на притвора са представени отделни композиции – картинен календар , от който са запазени 4 реда за месеците май, август, ноември. Запазените стенописи най-вероятно са от втората половина на XIII век.

В годините на османското господство, вероятно до първата половина на XVIII в., църквата се запазва като християнска. С превръщането ѝ в джамия стенописите, иконите и иконостасът са унищожени. През 1853 г. претърпява промени и самата постройка.

В църквата „Свети Четиридесет мъченици“ се намират едни от най-значителните старобългарски епиграфски паметници – Омуртаговата, Асеновата и граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум. На 18 май 1888 г. в тази църква е извършено бракосъчетанието на министър-председателя на България Стефан Стамболов с Поликсени Костаки Станчова от Свищов. След като годежът е направен в Свищов, гостите пристигат с 40 файтона в търновската светиня, където е извършен църковният ритуал.

На 22 септември 1908 г. в същата църква княз Фердинанд I обявява Независимостта на България.
В църквата са погребани цар Калоян, цариците Анна Мария и Ирина, Свети Сава Сръбски, както и много други членове на царското семейство и българската аристокрация. Тленните останки на Калоян са тържествено пре- погребани в църквата на 19 април 2007 г. – 800 год. след неговата смърт.

Преди да си тръгнем от града, за втори път тези два дни се отбихме в кафе Роял. То се намира срещу Руския клуб и паметника на Майка България.

Заело е голяма площ на открито под високи дървета и по-малко пространство на закрито. Интериорът е псевдо барок със съчетание на модерни елементи и икея мебели. Но има пространство и е удобно – настанихме се в комфортни лилави кресла. Пихме капучино – ако ги предупредиш, че не искаш Нескафе продукти, ти го правят с кафе и мляко и с хубава пяна. Има и турско кафе – нещо рядко за съвременните български заведения. Правят го със специална машина за турско кафе и ползват Mehmet Efendi – качествено кафе с прекрасен аромат.

Велико Търново ни остави с чудесни спомени и богати впечатления. Времето не ни стигна да разгледаме всичко, което ни се искаше, така че със сигурност ще дойдем пак.