Отдавана искахме да отидем пак в Истанбул. През 2008-а бяхме веднъж, за да празнуваме Нова година. Тогава имахме по-малко време да се потопим в обстановката. Второто ни пътуване щеше да е по-осъзнато и мисля, че вече сме много по-добре подготвени и за третото!
- транспорт в Истанбул
- градски транспорт в Истанбул
- паркиране в Истанбул
- настаняване в Истанбул
- хората в Истанбул
- пазаруване в Истанбул
- обществени тоалетни
- заблежителности в Истанбул
- турската кухня
- турски думи за начинаещи
Транспорт в Истанбул
На този етап в Турция се плащат такси за магистралите и за преминаването през мостовете. На влизане, веднага след като минахме границата, взехме да се оглеждаме за място, откъдето да си вземем винетка, както знаем, че се прави на други места.
Вместо това, точно бяхме минали границата, когато се натъкнахме на двама господа облечени с костюми, с вратовръзки, които ни махаха енергично. Спряхме, подлъгани от миловидния им вид. Вие не го правете. Единият ни заговори на английски и ни обясни, че не трябва да караме със запалени фарове в Турция, че тук трябва да си слагаме коланите, че можем да си купим винетка след 20 км и че валутата е лири. Дадоха ни по едно Турско знаменце на дръжка от сламка. Точно си мислех, че са специално назначени, за да посрещат туристите (що за наивност, наистина?), когато се включи и втория мъж. На далеч по-лош английски разбрахме, че се представя за турски войник и че иска да му дадем 10 лева. Не пожелахме, взеха си знаменцата, а ние продължихме напред, малко учудени.
Отскоро в Турция е въведена нова система за плащане на таксите на магистралите и мостовете. Вече не се плаща на гишета в брой или с карта, а трябва да се снабдиш със специален стикер с чип. Старата система наречена KGS се заменя с HGS или OGS. А скоро ще има само HGS. Стикерът се зарежда със сума по твой избор и колата се таксува автоматично при преминаване на пунктовете в началото на всяка магистрала или мост. С такъв стикер може да се снабдите на влизане в Истанбул
Ако разполагате от предишно пътуване с карта тип KGS тя може да се замени с нова, а парите в нея да се прехвърлят. Това става също става на влизане в Истанбул. Няма как да пропуснете мястото, защото пред вас са първите „бариери“ за магистралата. От дясно е. Първото се качвате на втория етаж, за да си оставите старата KGS карта, ако имате такава, и ще ви дадат бележка за сумата в нея. После на първия етаж в ляво, с вход направо от тротоара, има гише, където се взима новия стикер. Необходими са ви паспорт и талона на колата. Срещу 35 лири се издава нов стикер, тази сума е заредена в него после и се прибавя към тази, която сте имали. Стикерът има две части. Едната се залепя на предното стъкло, под огледалото. А другата пазите, за да може да си зареждате залепената част с нови суми. Добре е да знаете всичко това, защото на тези гишета не говорят на английски и никъде нищо не е описано на друг език, освен на турски. Неудобство за чужденците е, че тези стикери са с регистрацията на самата кола, така че не може да се преотстъпват.
В крайна сметка се оказа, че ако си чужденец, можеш да минеш и без такава карта. Бариерите са винаги вдигнати или липсват. А ни казаха, че няма проверки за стикери по пътищата. Но все пак ние не сме рискували и имахме. По отношение за цените за преминаване за лека кола за магистралата се плаща около 7 лири – на екрана в ляво като преминавате се вижда колко са ви таксували, а за мост е 5 лири.
Задръстванията и трафика в Истанбул са пословични, както се полага за 15 милионен град. Не ми се вярваше, но видях с очите си – по магистрала с 4 ленти се движехме с 10 км в час. Когато хората се прибират от работа им отнема средно по два час – от 18 до 20 часа. Сутрин задръстванията са от 8 до към 10 часа, а после почват отново от към 12 и така до 20 часа. Но и след 20 часа си остава натоварено. В 11 часа вечерта ни се е случвало да се движим по магистралата и в 4-те ленти да има коли, които профучават една след друга. Трябва да си истински съсредоточен, ако искаш да се престроиш.
Не правете грешката да влизате в града след 14 часа, особено ако ще ви се налага да пресичате някой от мостовете над Босфора. Влизането в града ни отне 1 час и 40 минути за 18 км. Беше много колоритно, но ако има как, по-добре го избегнете. Иначе ще ядете гевречета – буквално.
Турските шофьори много по-различни от българските. Всъщност имам чувството, че поведението им на пътя в града, е едно от нещата, по които се различаваме най-много! И да, ако сте ходили в Индия или имате представа от движението там, е не е толкова зле, но много напомня. Като по отношение на шофьорите, така и за пешеходците.
Като начало забравете за мигача. Всеки уважаващ себе си шофьор го използва колкото се може по-малко – в редки случай, когато трябва да направят завой на ляво. Ако са решили много да се постараят със сигнализацията – ще ви махнат с ръка през прозореца. Имайте предвид, че когато някой е решил да се престроява или да излезе на път с предимство – най-вероятно ще го направи. Истински натовареното движение ги е възпитало в борбен дух.
На второ място клаксонът тук е по-важен от спирачките. Използва се при най-разнообразни случай – за престрояване, за включване в движението, по-светофарите (в Истанбул не светва жълто, а направо зелено и по-добре да сте готови, когато това стане), за пешеходците, когато искат да кажат на някого да не се включва, ако карате бавно (разбирай малко над ограниченията на скоростта), ако колата пред вас кара бавно, и за още много случаи. От толкова интензивна употреба клаксоните им са изхабени и звучат като детска играчка – чува се едно игриво бип-бип.
Пешеходците не са по-възпитани. Стрелват се между колите, вървят на пътя, често невъзмутимо, на големи тълпи пресичат на червено. Донякъде ги разбирам. Пешеходните пътеки не са никаква гаранция и където ги има са доста изтрити. След няколко дни ще свикнете, че никой не спира. Но дори да пресичате на светофара пак трябва да се внимава, особено за завиващите коли. Тук за първи път видях хора, които очевидно бяха западноевропейци, да потичват, докато пресичат на зелено!
Градски транспорт в Истанбул
Предвид задръстванията в многомилионния Истанбул, препоръчваме да се придвижвате пеша и с градски транспорт. Цената за пътуване за всички видове транспорт – кораб, трамвай, автобус, метро е 3 турски лири, ако пътувате с еднократни жетони. Те се взимат от автоматите по спирките и гишетата на кейовете.
Ние имахме 6 дни в града и се очертаваше да пътуваме доста, затова разполагахме с карта, която се зарежда от автоматите по спирките, или от будки за вестници и списания. Нашата сме я зареждали от хлебарски магазинчета – така че оглеждайте се за такива места. Картата се нарича Istanbulkart и може да се вземе например от гишетата на метрото. Ако ще пътувате заедно – една карта е достатъчна за много хора – просто си я подавате и всеки се таксува. Така цената на едно пътуване е по-ниска – 1.95 лири. Ако ползвате две превозни средства едно след друго в кратък интервал от време, то вторият билет е по-евтин – 1.25 лири.
Любимият ни начин за предвижване се оказаха корабите по Босфора от Азиатската до Европейската част, както и тези, които плават по Златния рог. Цената на пътуване в една поска е същата като за всеки друг вид транспорт в Истанбул.
Една от най-приятните традиции в истанбулските кораби от градския транспорт е сервирането на чай. Пиенето на чай е задължителен ритуал за турците. Когато се качат на кораба, много от хората се отправят към бара, за да си вземат чай. После известно време отвсякъде се чува ритуалното подрънкване на металните лъжички в стъклените чашки. Сладкият чай отпуска и стопля.
Обикновено корабите са доста пълни. Чудехме се как ще се съберем, когато се качвахме едновременно с всички тези хора. После винаги се оказваше, че има предостатъчно място. Но тълпите са внушителни, особено за кораба от Юскудар до Еминюню и обратно.
Можете да седнете на откритите тераси. Там с се разкриват чудесни гледки, но имайте предвид, че ще ви трябва връхна дреха или шал, защото подухва и се усеща хлад и в топъл пролетен ден.
В Истанбул има и трамвай в Европейската част. Те са бързи почти колкото метрото, защото вървят по оградени линии и не попадат в задръстването. Трамвайните линии са две – червена и синя. Таксуването става при влизане през бариерите на спирките. Ако пътувате с два различни трамвая в една посока – се таксувате веднъж. Известният трамвай на носталгията от 1990 г. отново се движи от площад Таксим, по улица Истиклал. От последната му спирка можете да направите връзка с Tunel, най-старата част на турското метро, което стига до моста Галата.
Метрото, все още е само в Европейската част, но скоро ще минава в тунел под Босфора и ще го има и в Азия.
В Азиатската част можете да разчитате на автобуси.
Има и прочутите маршрутни таксита – долмуш. Местните хора ги ползват много – ние не сме се качвали. Идеята им е, че имат фиксирани маршрути и фиксирани цени. Обикновено тръгват, когато се напълнят.
Тъй като дойдохме в Истанбул с кола, не сме ползвали и такситата в града, но за сметка на това знаем малко за паркирането.
Паркиране
Тъй като живеехме в азиатската част обикновено отивахме с кола до Юскудар, където има по-голямо пристанище и избор на кораби до Европа и такива, които плават по Златния рог. В Юскудар паркирахме на 2 км от централната част на квартала и кея. На това място имаше доста места за паркиране, на улицата и без опасност да ви вдигнат колата. Може да се спира спокойно на повечето места в Азия, които не са в най-натоварените части. Ако трябва да сте в по-натоварен район, то тогава търсете държавните и частните otoparkı. Цените им за кратък престой са поносими, но за цял ден обикновено излизат скъпи – 16 турски лири. Има по-отдалечени обществени паркинги за по 4-5 лири на ден. Обикновено са пълни. Ако спирате на улицата гледайте дали има табели за платен паркинг.
От оживените части като Еминюню в Европа, могат да ви вдигнат колата. Там е доста натоварено и няма голям избор от места за паркиране, често паркингите са пренаселени. Ако си намерите място вероятно ще е в някой частен – там оставяте ключовете си на момчета и те паркират колите – изглеждат почти натрупани една върху друга и се налагат да се разместят 2-3 автомобила преди да успеете да измъкнете вашия. Стават и леки одрасквания – от опит.
Настаняване в Истанбул
Градът е доста скъп от гледна точка на настаняването. Намират се и хотели на достъпни цени, но когато отидете на живо може да се окаже истинска мизерия.
Цените на хотелите, обявени в сайтовете им и в официалните ценоразписи на рецепциите, са от порядъка на 100 – 250 евро на вечер в приличните места, особено, ако са с хубава локация в Европейската част. При това за тази цена, далеч не можете да очаквате изключителен лукс. За щастие важи правилото, че реалните цени на хотелите са с около 50 евро по-ниски от обявените. Но трябва да се разберете на рецепцията. Ако минете през агенция или пътувате на организирана екскурзия, вероятно спането ще ви излезе значително по-евтино. Така че може да се използва и този вариант, ако харесвате организирани екскурзии или дните са ви удобни, така че да ги ползвате само за настаняването.
Популярни места за хотели са раойните около историческия град в Европейската част – Еминьоню (Eminönü), Фатих (Fatih), Бейолу (Beyoğlu), или Юскюдар (Üsküdar) в Азиатската. Мисля, че следващия път ще се насочим или към Юскюдар или към Шишли (Şışli) и Бешикташ (Beşiktaş), които са близко до метрото и центъра.
Изгодно е и да си ангажирате апартамент през някой от сайтовете за такива услуги. Но за този вариант е хубаво да планирате пътуването доста време предварително, за да имате по-голям шанс за добрите предложения.
Ние спахме в азиатската част, в по – далечния край на Босфора близо до моста Фатих. Това място е красиво и удобно, ако вече веднъж сте разглеждали града, имате повече време, не държите да разглеждате подробно забележителностите в Европейската част и искате да сте на по-спокойно място.
Хората в Истанбул
Истанбул е 15 милионен град и със сигурност можете да срещнете всякакви хора. Те са и най-интересното всъщност.
Мнозинството са мюсюлмани. По време на молитва, особено обедната в петък, в джамиите се стичат множество вярващи. Има джамии навсякъде и на много места се строят нови. Важно е да проявявате уважение към вярата ми. Много по-религиозни са от българите като цяло.
Ще видите много забрадени жени. Някои носят само кърпи – цветни шалове, замотани около главата по различни начини. Под тях косата се връзва и прикрепя със специално боне – черно или бяло, понякога се поддава от него малко под кърпата. Видях поне няколко варианта за носене на забрадката – плътно около главата, спускаща се върху раменете, с два дълги края, които минават по гърба или завършваща като триъгълник. Шаловете са от хубави материи, често на престижни местни марки. Надолу повечето дами са облечени със сaка и широки дълги до земята поли, или с дънки и вталени шлифери с различни цветове и дължина. Имаше девойки, които бяха облечени както която и да е млада жена в Европа, със “скини” дънки и високи платформи, но носеха традиционната забрадка. Трудни за възприемане ми бяха само тези дами облечени с широки поли и покрити от главата до петите с бурка, която остава очите и носа им открити и се закопчава над устата…
Разбира се, има и много жени, които се обличат според европейските традиции. Едното или другото е по-скоро въпрос на традиция и възпитание в семейството.
Макар и по-рядко имаше и мъже в традиционни дрехи – с широки шалвари в сиво, бежово, кафяво, с ризи без яка и традиционни шапки.
Хората в Истанбул ни се видяха едновременно забързани и лежерни. Докато тълпата те влече на някъде, ще ги видиш как бавно пият чай пред магазините си или как спокойно ловят риба от мостовете. Говорят високо и ясно, особено по пазарите. Усмихнати са. И добронамерени.
Веднъж попаднахме на сватба – беше в неделя вечерта. В един голям ресторант имаше едновременно три сватби, с три булки в рокли в европейски стил. После разбрахме, че тук често се случва така, на едно място са, но не празнуват заедно, всеки си има собствен диджей, слушат различна музика…
Джамиите ще ви събуждат в 5 часа сутринта, когато е първата молитва. После има още няколко – на обяд, следобед и вечер. За сметка на това хората не си лягат рано. В 11 часа на повечето места си остава много оживено. Заведенията и закусвалните работят до 10 часа или по-късно.
Ще срещнете доста просяци – около джамиите, на кръстовищата, по автопарковете. Обикновено не просят директно, а се опитват да ви продадат нещо дребно – кърпички, чорапи, семки…
Научете малко турски думи, защото ще се случва да попаднете на продавачи или сервитьори, които не говорят английски език.
От друга страна случвало ни се е случвало в по-краен квартал като Фенер, един човек специално да се покаже през прозореца на къщата си, когато ни видя, че се опитваме да се ориентираме по картата, за да ни предложи помощ и да ни предупреди, че тук трябва да внимаваме за сигурността си – “с този апарат, бъдете внимателни наоколо”. В по-туристическите части, особено, когато сте по пазарите, няма как да не се разберете с местните хора!
Като си мисля за хората в Истанбул не мога да не се сетя за рибарите с дългите въдици по мостовете и за семействата, които ходят на пикник по всички правила на изкуството. В постовете ни за Истанбул ще ги срещнете и вие – истински и живи, по-интересни и живописни от всички забележителности в града!
Пазаруване в Истанбул
Не, ние сме експертите за пазаруване в Истанбул, защото не ходим там, за да пазаруваме на едро. Все пак можем да споделим няколко неща. В града има доста големи молове и се стоят и още търговски центрове. Обикновено са ситуирани в покрайнините. На картите можете да видите тези обекти с абревиатурата AVM – буквално “алъш-вериш маркeзи”.
Много любопитни са специализираните пазари и магазини на едро в района на Египетския пазар. Има платове, дрехи, опаковки, детски стоки, магазини за мъниста или украси, специализирани магазини за аксесоари за сладкарството и още много други.
На нас са ни бяха интересни пазарите за храна, за подправки. Има много интересни неща на Египетския пазар. Но и по-малките пазари в различните квартали, или например този при пристанището в Юскюдар, предлагат невероятно разнообразие и са изгодни.
Изгодно е и да се пазарува в супермаркети тип Carrefour – в тях има много местни стоки, турско производство и традиционни за турската трапеза храни
„Diа%“ пък са верига малки супермаркети, които са из кварталите и имат собствени марки.
Повече за някои типични турски храни може да прочетете в специалния ни пост за турските местни продукти и сладкишите.
Обществените тоалетни
Не очаквайте много от обществените тоалетни. Хубави, чисти и безплатни са само в моловете и в по-луксозни сладкарници и заведения кaто MADO. Безплатни и сравнително чисти са в музеите. Платени и миризливи са на обществените места, таксата е 0.5 – 1 лира. Такива има около основните забележителности в Европейската част. Миризливички и безплатни са по стоянките за тирове и бензиностанциите.
Забележителности в Истанбул
От основните забележителности, ако сте за първи път в града трябва да отделите време за Света София, Синята Джамия, дворците Топкапъ и Долмабахче, за пазарите – Капалъ чарши, Египетския пазар, района на Таксим и кулата Галата.
Ако имате повече време направете си разходка по Босфора. Ако сте в града през април или началото на май – непременно отидете до парка Емирган (Emirgan), за да видите лалетата.
По Босфора има прекрасни места в европейската и азиатската част, където да се разходите – Арнаут кьой (Arnavut köy), Бебек (Bebek), Юскудар (Üsküdar), Otağtepe, Çamlica Tepesi – с отлични гледки към мостовете и Босфора. Вижте крепостите Анадолу хисаръ (Anadolu hidarı) и Румели Хисаръ, отделете време за красивия дворец Кючуксу (Küçüksu karsı).
Разходката с корабче по Златния рог до религиозния център Еюп – Eyüp, ще ви позволи да се насладите на много интересни и различни места, а на връщане може да се разходите пеша из старите квартали Балат – Balat, и Фенер – Fener (Тук се намират българската желязна църква Св. Стефан и сградата на Византийската патриаршия).
И още няколко идеи ако имате време и сили – Миниатюр парк или пистата на Формула 1.
Турската кухня
Турската кухня ни е близка, въпреки че реално е доста различна от българската. В Истанбул има много неща, които трябва да се опитат – най-вече от месото и сладкишите. Голямото предимство на всичко, което приготвят е това, че храната е прясна и свежа. Хлябът се приготвя на място, а маслото не се пети. Във всеки район, в който се разхождахме имаше множество малки закусвални с по няколко масички на тротоара с вкусна, пикантна и добре приготвена храна.
По отношение на бакшишите – не са задължителни, но около 5% от сметката е добре. Ако плащате с карта, бакшишът трябва да се даде отделно в брой. В заведенията в туристическите части, където има много ресторанти, подредени един след друг, често в сметката се включва и 5% сервиз. Така или иначе ние ви препоръчваме да сядате в по-малките и не така туристически закусвални, в които се хранят местните хора. Там често се случва да сте видели едни цени на менюто, а накрая сметката ви да е по-малко с 2-3 лири. Ако е например 16 турски лири, могат да ви вземат15. Хлябът обикновено не се заплаща допълнително. Понякога може да се случи да ви таксуват с една напитка по-малко или да ви подарят чая от заведението. Но това не е някакво правило и не се случва навсякъде.
Алкохол не се сервира на местата, на които се хранят предимно местни хора като закусвалните и дюнерджииниците. Такъв можете да пиете в ресторантите за туристи – но на ваша отговорност, никой не може да ви гарантира за качеството. Ако много искате да пийнете – по-добре си вземете бира или вино от някой от кварталните магазини за напитки.
Тук може да прочетете повече за турската кухня и впечатленията ни от храната в Истанбул, като и за традициите им за пиене на чай и кафе.
Думи, които е добре да знаете
Турският език е доста различен и макар и да имаме някои близки думи, все пак ще ви е трудно да се оправите без никаква подготовка. Английски език се говори на доста места, но лесно можете да попаднете на сервитьори и продавачи, които не говорят или не искат да говорят на английски. Важно е да разберете, че в турския всички букви се четат точно по един начин и няма вариации в това. Използва се латинска азбука с вариации, като разликите, които трябва да запомните са свързани с буквите:
c – което не е “с” или “к”, а винаги и “дж”, например думата cami се чете джами и логично означава джамия;
ç – е винаги “ч” – например çay е едно от най-често срещаните в Истанбул питиета – чай.
ğ – не се произнася, където и да е в думата, за разлика от g, което си е “г”.
ş – е буквата “ш” – например teşekkür ederim (тешекюр едерим) или teşekkürler (тешекюрлер) означават благодаря.
ö, ü – буквите с умлаут както и в немския означават смекчена буквата, над която са поставени. Звучат като “йо” и “ю”.
В краткия ни престой най-често използвахме думите:
hesap – обикновено звучи като “есап” и така искахме сметката;
tane, най-често в комбинация с число – bir tane (един път), iki tane (два пъти) – и нещото, което поръчваме – iki tane çay, или два чая;
türk kahvesi – турско кафе, което предизвиква въпроса за сладостта му, като степените са: sade (чисто, без захар), az şekerli (малко захар; половин чаена лъжица), orta şekerli (средно захар; една чаена лъжица), и çok şekerli (много сладко; 1.5 – 2 лъжици);
kahvaltı – закуска, за да избегнете момента, когато в очакване закуската, мислите че ви предлагат кафе;
su – вода, която може да е soğuk (соук) – студена или sıcak (съджак) – топла;
Научете поне и основните числа:
1 – bir – бир
2 – iki – ики
3 – üç – юч
4 – dört – дьорт
5 – beş – беш
6 – altı – алтъ
7 – yedi – йеди
8 – sekiz – секиз
9 – dokuz – докуз
10 – on – он
20 – yirmi – йирми
30 – otuz – отуз
40 – kırk – кърк
50 – elli – елли
60 – altmış – алтмъш
70 – yetmiş – йетмъш
80 – seksen – сексен
90 – doksan – доксан
100 – yüz – июз
1000 – bin – бин
Останилите се образуват доста лесно.
Ако искате да придобиете по-добра основа на турския език, силно ви препоръчвам on-line уроците, на които попаднах.
Много полезно и забавно четиво. 🙂
Много се радваме, че го намирате за полезно! Иска ни се да споделяме колкото се може по-разнообразна информация за местата, на които ходим. Защото вярваме, че има и други хора като нас, които искат да научат повече за едно място, преди да отидат там.
благодаря за тези полезни начинаещи познания по турски език,но на мен ми е твърде малко…
Здравейте Бояна, може да разгледате и този playlist с online уроци по турски език http://www.youtube.com/playlist?list=PLXR0TaaqsAquwUTY_NAD5XxUXjaqu6fMg
много полезни и изчерпателни съвети преди да отидем в Истанбул
много полезни съвети
Благодаря! Наистина ни се искаше да споделим, колкото се може повече неща, които ни направиха впечаление, така че да е полезно. Разчитам, че повечето от съветите дълго време ще са актуални, а и с нетърпение очаквам следващото ни ходене до там. Тогава с удоволствие бих добавила и още информация 🙂
Приятели,
Преди два дни 03.03.2015г изпитах Огромното удоволствие да се върна на българска територия след 5дневно пребиваване в Турция – Истанбул. Защо казвам това ?
Преди 10тина години ходех няколко пъти по работа в големия турски град, та сега реших да си заведа и семейството, да им покажа по-различен свят. Не че не сме пътували. Напротив. Малко са държавите в Европа , които не сме посетили. Та решихме да пробваме – Истанбул.
Преди границата трябва да напълниш гориво догоре, но бензиностанции няма. Има един Лукойл, но се връщаш до Кап. Андреево. Цените в Турция са по-високи от нашите, особено на горивото – някъде около 2 пъти! . На границата минаваш през три пункта, накрая ти лепват една лепенка с баркод, която си я носиш през цялото време. После питаш – къде мога да си платя таксата за пътя – отговарят ти на техния скапан език , което в превод означава надолу, т.е по -натам. Та излизаш някъде след час от граничния пункт и се качваш на магистралата. Поне тя е добра -широка, с добра настилка. На входа на Истанбул има HGS пункт, където турците минават . Обаче ти си задължен да намериш гише и да платиш 35 лири за един маркер, който трябва да залепиш на предното стъкло. Иначе има камери и може да те подгони някоя патрулка. Този стикер важи само за твоята кола, не се преотстъпва и парите в него са предостатъчни и за още едно идване. Ако има такова обаче. Изключително съм отвратен от този град. Уникална мръсотия, невероятни задръствания. Шофьорите са им изключително неграмотни, мигачи не използват, карат който както си иска, не пазят нито своите , нито колите на останалите. Без джипиес няма как да се оправите. Хотелчето , препоръчано от маса народ се оказа уникална дупка, в която за целия престой не влезе никой да почисти. Водата в чешмите НЕ СТАВА за пиене, иначе рискувате да си навлечете някоя зараза. Храна се продава под път и над път. Трябва обаче да внимаваш какво избираш и от кого купуваш. Когато ходиш по магазините все някой подвиква след теб, не дай си боже да си размениш някой лаф, няма отърване. Изключително нагли. Забележителностите са толкова несъществени , че не си заслужава да се бие толкова път за да видиш Света София. И без това си я гледах с тъга отдалече.
Не препоръчвам на никой прахосване на време и пари в тая държава.
ти си голям урсуз,това е мегаград-стой си в “чистата” България като искаш
Винаги има някой да мрънка.Ту лятото му било горещо , ту зимата студена.Ами вярно , я си стой тук в ” хубавата ” България
Браво!Чудесно и полезно начинание!
Някой знае ли къде в Исанбул се готви агне в дупка, по телевизията даваха че има ресторантчета, които го приготвят, но ме интересува къде точно в Исанбул, квартал или улица?
За съжаление не сме открили такова място 🙁 звучи чудесно! И ако намерим някаква информация – веднага ще споделим 😉
Иначе от проучването на бързо излизе ето тази статия http://www.theguardian.com/travel/2011/sep/14/10-best-meat-restaurants-istanbul
В нея се споменава едно място Siirt Şeref Büryan Kebap Salonu, това е адресът Itfaiye Caddesi 4, Fatih, +90 212 635 8085, а това сайтът на мястото serefburyan.com, но на мен не ми се отваря, а и е възможно информацията да е стара. НО няма да се отказваме и ще търсим още!
mnogo ne6ta ne sa ti qsni nito za parkirvane,hranene i pazaruvane s avtomobil tam ne se hodi…….
Възможно е, не претендираме за изчепателност, нашият опит е такъв и споделяме според него.
Ползвахме много колата си, паркираме на различни места и съчетавахме с градски транспорт – описали сме подробно, не беше проблем, особено ако си свикнал да шофираш в голям град с трафик, и не бихме се отказали от ползването и на автомобил там. Все пак ужасно много хора го правят 😉
Бихте ли сподели нещо друго полезно, което да добавим?
Искам да попитам пиковите часове за преминаване през Истанбул важат ли и за преминаване по околовръстния път, който води към моста Фатих ? С две думи и там ли е така натоварено движението ?
Ние пътувахме в тези часове по околовръстното през моста Фатих и да, точно така беше. Но тези часове важат и за трафика през града. Приятелите ни, които живеят там, горещо препоръчваха да ги избягваме 😉
Изключително полезно. Де да го бях прочела преди да ида в Истанбул миналия месец.
🙂 Нищо, дано да има още много пътувания до този чудесен град!
Браво на вас!
Благодаря ти, човече, толкова ценни неща ми каза! Простете за свойския тон на обръщението ми,но три пъти съм била в Истанбул и си мислих, че поназнайвам нещо, но като чета Вашите упътвания, разбирам, че по-скоро съм се ориентирала интуитивно. Последния път, когато пристигнахме на остров Халки, се оказа, че не можем да се върнем преди 18,30 ч.в Истанбул, защото бяха обявили военни маневри. Към 15,30 ч за щастие се появи корабче за пристанище Бостанджи,/Азия/ , а ние сме отседнали в Лалели/Европа/ и като се понесохме – оттам с автобус до Кадъкьой, оттам с ферибот до Еминоню и оттам с трамвая до Лалели! Беше си голямо приключение! Продължавайте да споделяте нова информация – нужно е и благодаря!
Здравейте, това е най – полезното четиво, което намерих! Браво. Имам един въпрос, как мога да стигна от европейската част (автогарата) до азиатската?
Здравейте,
радваме се, че писанието ни е било полезно! За съжаление едва ли ще сме толкова полезни за конкретния въпрос, тъй като не съм пътували до Истанлбул с автобус и не съм сигурен къде е автогарата. Освен това е важно къде до азиатската част искате да стигнете, защото и това е доста обширно понятие.
Така или иначе може би лесно ще се ориентирате как да стигнете до Eminonu с някакъв автобус и от там може да хванете едно от честите корабчета до Uskudar, на цената на градския транспорт.
Направо съм много благодарна, че попаднах на вашите обяснения. След 2 седмици ще пътуваме до Истанбул и за първи път няма да сме придружени от местни хора. Трябва да се оправяме сами. Ако и аз разбера нещо ще го напиша тук.
Единствено ме притеснява как ще си купя карта за градския транспорт. Ще ползвам метро и трамвай и ще сме двата със сина ми. Никога не съм имала от картите им. И с турския език определено не сме на “ти”.
Радвам се, че сме полезни! Дано всичко да е все още актуално и ще се радваме, ако после ни споделите допълнителна информация, за да актуализираме!
Нямам никакви съмнения, че ще се справите със закупуването на карта за транспорт, особено в централните градски части – ще ви разберат отлично и без турски език. Имайте предвид, че поне, когато ходихме ние, една карта беше достатъчна за двама. Само си я подавахме един на друг, за да се маркира по два пъти на входа и да се отчетат два билета при качване.
Моля ви дайте информация и за Кушадъсъ. Предварително благодаря
Вилона, с удоволствие бих писала за Кушадъсъ, но за съжаление още не съм ходила там 🙁 Ако поправя това това лято – със сигурност ще има много подробна информация за цялото пътуване в блога!
super
Много полезна инфо … Благодаря!
Вчера,24.март ходих да Стамбул.На отиване минах по стария,безплатен път,щото нямах никакви лири.Пътят се ядва, но не ви съветвам да го ползвате.Ограничения на скороста от 50км,70км и светофари.На връщане минах по магистралата.На кабинките светеше зелено,даже мигаше,сирч “минавай-минавай!”На Едерне същата работа.Профучах покрай весело мигащата зелена бариера и толкоз.Някъде отзад се чуха сирени и разбрах че съм минал аванта !/не в мой стил!!!/Викам си сега ще ги призная ако един взвод аскери ме чакат на границата !Обаче йок аскер!!!
Поздравления! Най-хубавите и изчерпателни статии за Истанбул, които съм чела!
Спокойно може да издадете Пътеводител!
Пожелавам да посетите още много приказни места и да споделите с нас!
Благодаря Деница 🙂 Много се радваме, че сме полезни и ентусиазмът ни се оценява 😉 Подготвяме подобни материали за Лисабон надяваме се скоро да можем да публикуваме повече за този прекрасен град!
Приятно четиво, макар и доста сбито описание. Полезно. Очудвам се защо не е спомената визатнийската църква Хора, край старите стени на Константинопол. Там са едни от забележителните мозайки и фрески от 14 век.
Радваме се, че го намирате за полезно. Визатнийската църква Хора наистина е едно от забележителните места в Истанбул, но ние не успяхме да стигнем до нея. Категорията ни за Истанбул не е затворена, така че се надяваме все някога да я разгледаме и да пишем и за нея 😉
Описанията в този пост са наистина сбити – идеята е на едно място да може набързо да се прехвърли основна информация. Стараем се да пишем по-подробно за отделните забележителности и места в самостоятелните постове в категорията за Истанбул
– карта за магистралните такси се взима също на самата граница
– може да се плаща и с карта за магистрала, не само с такава с чип – тя е по-скъпа заради самия чип. Зареждате я с колкото пари искате
– излизането от азия на моста не се плаща
– няма нищо общо с движението в индия!!!!!!!!! Никой не ръкомаха през прозореца
– „Истински натовареното движение ги е възпитало в борбен дух. „ – нищо подобно много са толерантни и отстъпчиви и когато ще се включвате от странична улица в движението не е необходимо да се вмъквате с нахалство като в софия, те просто ви дават път
– Относно пешеходните пътеки – има си ги, и си се използват с предимство, дори да пресичаш на червено ако трафика не е голям, пак ще ти направят път и ще те изчакат
– „Сладкият чай отпуска и стопля.”Никъде не предлагат сладък чай, а ти си слагаш ако желаеш захар
– „Метрото, все още е само в Европейската част”Метрото не е само в европейската част – и в азиатската част има и то на огромни разстояния
– „Обикновено тръгват, когато се напълнят.” Няма такова нещо – долмушите си се движат нормално и даже са почти едно след друго
– „Юскудар, където има по-голямо пристанище и избор на кораби до Европа” – глупости, най-обикновено малко пристанище за вапури които са корабчетата за другите пристанища на Истанбул, даже ходят само до 2 пристанища
– „Популярни места за хотели” – навсякъде има хотели. В европейската част около историческата част са много и не всички са добри, но тези в азиатската част са доста по-добри и особено около крайбрежието на Мраморно море са много луксозни
– „В града има доста големи молове и се стоят и още търговски центрове. Обикновено са ситуирани в покрайнините” – На кое му се казва покрайнините при град 220 км в дължина? Магазините и моловете са навсякъде, отделно си има търговски улици тип-Витошка
– „„Diа%“ пък са верига малки супермаркети” – тази верига магазини я няма поне от две години
– „Хубави, чисти и безплатни са само в моловете и в по-луксозни сладкарници и заведения кaто MADO” – тоалетни има във всяко заведение и почти всички са много по-чисти от нашите, снабдени с автомати за еднократно покриване на дъската. Може да не си клиент на заведението и пак да ги ползваш няма никакъв проблем – те са безплатни. В много магазини също има, а в магазините с детски стоки са направо задължителни. Обществените по градинките и тези в джамиите-всяка джамия също има са по 1лира повечето са чисти и ти предлагат на излизане лимонов одеколон за дезинфекция на ръцете.
– „Такъв можете да пиете в ресторантите за туристи” – Какви са тези ресторанти за туристи не знам и не сам срещала такива, но алкохол се предлага не във всеки ресторант, тъй като таксите за продажбата му са високи
Благодаря за коментарите 🙂 Надявам е се допълнителната информация, която давате да е точна.
Ние споделяме личния си опит и нещата, така както ги видяхме, всичко, което е описано тук е тествано, като се стараехме да напрупваме колкото можем повече информация от погледа на обикновени туристи и да питаме за всичко интересно приятелите ни, турци, които живеят в Истанбул. Ходихме там преди почти една година.
Извинявам се, ама някои хора са си направили труда да създадът блог и да пишат в него. Наистина, може информацията да не е на 100% вярна, но поне са се опитали. Като толкова много знаете направете и Вие блог и пишете само истина като толкова много искате да ви е достовелно. Жената, написала тази статия, го каза, че не са ходили от 2 години.
Между другото, много изчерпателна статия. На нас също ни предстои пътуване до този град и с радост ще ви подпомогнем с пресни новини.
Благодаря ви за тази информация, наистина е от полза. Ще сме в Истанбул след една седмица 🙂
Здравейте,
Истинско удоволствие беше да прочета разказите Ви, продължавам със следващите за забележителностите на Истанбул. Понеже съм кулинарен тип искам да Ви поздравя за описателните постове относно храните им, всичко съм извадил и съм готов за дегустации, особено на сладкишите им. Планирам екскурзия и затова бих искал да Ви запитам относно настаняването. Тъй като не съм почитател на груповите оргазнизирани екскурзии, където някой сухо ти представя града, също искам сам да си резервирам местата сам като Вас. Въпросът ми е за някакви по-евтини нощувки, ако сте запознати, тъй като 100 евро на вечер ми изглежда безумно много. За една пълноценна екскурзия до такъв град според мен са нужни поне 5-6 дни, а това би излязло наистина много пари. Доста се изненадах от цифрите. Ние също ще сме двама човека, може ли да споделите Вие за колко сте спал във Вашия хотел? Разликата е, че аз планирам да отида с автобус, а не с автомобил и предполагам, че това ще затрудни нещата. Благодаря предварително! 🙂 Страхотни сте още веднъш!
Здравейте 🙂
Радваме се, че намирате информацията за полезна. Разчитаме, че все още доста от нещата са актуални и се надяваме скоро да можем да пътуваме пак натам, за да актуалиизраме. А и за да пишем за многото неща, които все още не сме виждали в Истанбул.
По отнощение на настаняването, нямаме подробни впечатления. Като цяло май е по-добре да се наеме хотел през агенция или, ако планиарте по-отрано, през сайтовете, в които има апартаменти под наем, отдавани от местни хора.
Нашият хотел беше малък, но много кокетен, в Азиатската част до Anadolu hidarı – http://www.otelhuseyinbey.com – предпочетохме го, защото приятелите ни от Истанбул живеят на близо, а и много ни се искаше да обикаляме повече в тази част на града. Цената на вечер беше висока – 76 евро за двойна стая със закуска. Хотелите в Истанбул не са евтини, затова си мисля, че може би цените са по-добри, ако е през агенция, но не сме пробвали. Щом това ще Вие е първо ходене в града и не сте разглеждали забележителностите в централната част, може би ще е по-добре да разгледате цените на хотелите например в Laleli, от където ще е лесно да стигате на много от местата пеша или с трамвай.
Истанбул е невероятен мегаполис. Живях там 6 месеца и се влюбих в него! Разбира се, че има какво да се види!Препоръчвам на всички да го посетят.
Много благодаря за прекрасната информация. Прочетох я с голям интерес и смятам да приложа много от съветите след няколко дни, когато ще посетя Истанбул за първи път.
Много интересно четиво! Надявам се някой ден да разгледам подробно този многолик град. Моля, ако някой има информация за работното време на метрото, да сподели! Планувам ходене до Истанбулското летище “Ататюрк” през лятото, но автобусът пристига на автогарата късно (около 20 ч.) и се притеснявам, дали ще ми стигне времето да се кача на метрото. Благодаря ви!
В информацията в този сайт пише че първия влак по линията към летището е в 6-30, а последния в 0-30
Много Ви благодаря за бързия отговор! Приятен ден! 🙂
Поздрави на всички и адмирации за авторите написали тази полезна информация за Истанбул.
С най-добри намерения да бъда и аз полезен на някого искам да напиша няколко реда за пребиваването си в този 13 милионен град. Преди два дена (29/08) се завърнах от там като ходенето ми бе свързано с операция на очите на мой колега в една от реномираните очни клиники в града а именно OZEL ACIBADEM HISTANESI намираща се на булевард BUYUKDERE CD. № 198
Пътуването бе със служебна кола през граничен пункт М.Търново тъй като сме от Бургас.
За служебна кола или кола на името на друг човек се изисква нотариално заверено пълномощно на името на водача който ще управлява автомобила от управителя на фирмата или собственика на колата преведено на турски и заверено в турско консулство. За тези от Бургас, ползвах услугите на преводач в непосредствена близост до консулството. Документа бе издаден за един ден и струваше 52 лв. Прави се едно ксерокопие на оригинала което копие остава на турската граница при влизане в Турция.
Други документи които трябва да носите това са валидна зелена карта, валиден червен паспорт, документите на автомобила (малък талон, талона за минат тех.преглед, застраховка на колата и отрязъка с бар-кода на винетката).
На излизане от България гишетата на митницата и граничния контрол са едно до друго (в едно помещение) като добре изглеждащ фургон. Не разбрах кое минаваме първо, митница или граничен контрол, но на едното гише провериха червения паспорт на водача, талона на колата и отрязъка от винетката, а на другото двата паспорта, на водача и спътника.
После се влиза в Турция. Има малък паркинг където се спира и две сгради отляво и отдясно. Влиза се в дясната сграда в голям осветен салон където първо се минава граничен контрол (точно срещу входа на салона) – поставят се печати в паспортите за влизане в Турция след това само водача минава на друго гише където се проверява талона на колата, зелената карта, взима се копието на пълномощното и се удря втори печат в паспорта на водача за автомобила. Изчяква се митничар да дойде на паркинга и да направи оглед на колата след което и той удря печат в паспорта на водача. Последната бариера е на изхода на турското КПП където проверяват паспортите на пътуващите за всички печати и ви пускат. Не е необходимо всички да слизат, водача взима всички паспорти и ги подава едновременно през гишето.
От границата до входа на първият по-голям турски град през който се преминава – Лозенград (или Кirklareli както му викат турците) са 30 мин. или 39 км. по първокласен път по който няма как да се объркате ако карате само направо. Преди влизане в Лозенград има околовръстно (продължавайки направо по пътя) което може да ползвате ако минавате транзит като единственото нещо за което трябва да внимавате е на първото колело да продължите по пътя направо беза да завивате наляво или дясно. Спазвайте разбира се и ограниченията за скорост които са навсякъде за да нямате проблеми с местните пътни полицаии.
От изхода на Лозенград до качването на магистралата на пропусквателен пункт – Babaeski Bağlantısı, са 47 мин. или 65 км. също по първокласен път. Спазвайте ограниченията за скорост защото особенно през деня има патрулки.
По турските магистрали се плаща пътна такса като от 2013 г. важат някои нови промени в системата за заплащане.
Новата система за заплащане се нарича HGS. Системата работи по два начина като този които е удачен за туристи е със стикер залепен на предното стъкло на автомобила под огледалото за обратно виждане. Цената за самия стикер е 5 турски лири и е валиден за един автомобил. При този начин на заплащане, не се налага шофьорът да спира на местата за плащане на магистралата (т.е входовете и изходите и) а само преминава през тях с около 30 км. ограничение. Стикерът се състои от две части, нещо като нашите винетки, като едната (горната му част) се залепя на предното стъкло с бар-кода навътре а другата му част със същият бар-код се пази за презареждане на нови суми в стикера. Първоначално трябва да бъде заредени с минимална сума според категорията на автомобила като за лек автомобил таксата е 30 турски лири. Такъв стикер може да се закупи още от турската граница на гишето до контрола на колата където пише (PTT) или Турски Пощенски Станции. Не е нужно обаче да имате такъв стикер когато за първи път се качвате на магистралата, тъй като има гратисен период от 7 дена през които може да си закупите стикера. Много от нашите сънародници дори минават и без този стикер ако отиват до Истанбул за ден-два. Просто при преминаване на пропусквателният пункт ще ви светне жълта светлина на изходния семафор и ще се чуе звуков сигнал, но никой няма да ви спре. Не зная обаче дали ако решите със същият автомобил да се върнете отново в Турция след месец примерно, няма още на границата да ви накарат да си платите таксите и то с глоба която в някои форуми съм чел че е 10 пъти по висока от самата такса. Системата така е устроена че сканира номера на колата и стикера ти, когато преминеш през пропусквателният пункт на влизане и същото прави на излизане като тогава си дръпва таксата за преминаване която е около 7 турски лири при качване на магистралата от Лозенград. Стикера е безсрочен и с него може да се минава многократно като само се презарежда с нова сума. На изхода на магистралата при влизане в Истанбул в дясно има административна сграда на два етажа от където можете да си закупите и заредите такъв стикер. После като минете през пропусквателният пункт автоматично ще ви таксува изминатото до момента разстояние по магистралата. Ако минавате обаче след полунощ и няма служител който да ви обслужи не се притеснявайте и така да минете през пропусквателния пункт, въпросните стикери могат да бъдат закупени и заредени от пощенските клонове (Ptt) на територията на Република Турция, крайпътните бензиностанциии и пунктовете непосредствено преди навлизане на магистралата но там ще трябва да попълвате формуляра на турски език и ако не го знаете без чужда помощ няма да можете да минете.
Срещал съм и информация, че стикера може да бъде закрепен и с тиксо към стъклото и после използван с друга кола но не съм го пробвал. Лично аз преди две години, точно когато подменяха системата бях в Турция и на влизане и излизане не разбрах, че трябва да имам такъв стикер, съответно системата навярно ме е регистрирала като нередовен при преминаването но сега никъде не ме спряха за нищо. Но и колата с която сега бях беше друга. Това ме кара да мисля, че стикера се регистрира на колата въпреки, че в базата им данни се вписват и данните на шофьора който я кара и даже удрят печат в паспорта за колата или срока им на давност за такива нарушения е малък.
От качването на магистралата при Babaeski Bağlantısı до слизането и на входа на Инстанбул при Mahmutbey Gişeleri разстоянието е около час и 30 мин. или 165 км. по сравнително добра магистрала с 120 км./ч. На две места имаше отбивки в насрещното платно поради ремонт.
На влизане в Истанбул – събота около 09:00 трафика им беше нормален. По засилен беше в другото платно на излизане от Истанбул. Следобеда към 16:00 потеглихме обратно и попаднахме в едно от големите им задръствания на излизане въпреки, че бе съботен ден.
НЕ ПЪТУВАЙТЕ МЕЖДУ 16:00 и 19:30
Трябваха ни 3 часа за да излезнем от Истанбул и откъснем от задръстването. Пет платна в едната посока с една аварийна лента пълни с коли пъплещи на по метър, метър и половина една от друга с хора, колички и деца по осевите линии предлагащи гевреци, вода, питки, надуваеми играчки и какво ли още не с почти никаква възможност за престрояване, ситуация твърде инфарктна за шофьри с по слаби нерви. Най-важното е да бъдете спокойни и да следвате неписаното правило, аз пазя този пред мен а мен пази този зад мен.
На връщане внимавайте да не пропуснете отбивката за слизане от магистралата посока Лозенград.
На границата отново никакви проблеми. На турската граница влизаш от същото място от което си излязъл но този път без да те проверяват. Отиваш направо отстрани на тази сграда която на идване в Турция ви е била от лява страна. На първото гише проверяват паспортите на пътуващите, на второто паспорта на шофьора и талона на колата. След тази проверка напускате Турция и влизате в България.
Първо се спира пред зоната за санитарен контрол където плащате такса от 5 лв. и след това с колата преминавате през нещо като гьол където от всики страни като на автомивка ви измиват колата. Следва граничен контрол – проверка на паспортите и митнически контрол – проверка на колата след което поемате обратния път към дома.
Това е общо взето. Всяко пътуване когато завърши добре си е едно изживяване и с приятните и с не до там приятните спомени които всъщнос го правят да изглежда още по колоритно.
Лек път и успешно завръщане на всички!
Благодарим за актуализациите и полезния коментар! 🙂
Може ли някой да ми каже дали по Нова година работят Синята джамия, Света София и мола с аквариума? Благодаря предварително. 🙂
Веднъж ходихме там за НГ, беше през 2009. Нямаше проблем за този период да разгледаме Синята джамия и Света София, бяхме там за 3 дни точно за НГ, но не мога да се сетя кой ден точно ходихме на тези места. За Аквариума нямам инфо, може някой друг да знае…
Когато се пътува на организирана ексурзия с туристическа фирма обикновено има включена медицинска застраховка.. Затова ме интересува имали ли сте такава застраховка или Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК)
Бяхме на организирана от туристическа
фирма екскурзия в Истанбул. Настаниха
ни в хотел Демпа. Половината ни група
за тези три дни престой се натръшка
със стомашно-чревни симптоми
/повръщане и диария до изтощение/,
като накрая две деца даже постъпиха в
болницата в Одрин за вливания, та да
можем да продължим пътя до България.
Изглежда храната и напитките,
предлагани в ресторанта не бяха
приготвяни с минерална вода, а с вода
от чешмата. Беше ужасно! Някои от
туристите дори пропуснаха
забележителностите, включени в
програмата! Подбирайте хотелите, в
които отсядате! В Одрин се засякохме
с други туристи от България, посетили
и те Истанбул, които не са имали
такива здравословни проблеми. Иначе
има какво да се види в Истанбул и
горещо го препоръчвам!
Бяхме в Истанбул тази година. Когато пътувахме за хотела имаше един период, в който буквално за 1 мин. изминавахме един метър с
колата. Това задръстване беше към 17:00-18:00 часа. Но въпреки това си заслужава да се посети самият град.