Пътешествието в Източните Родопи няма да е пълно ако не се отиде до прочутите скални образувания – Каменната сватба и Скалните гъби.

Вторият ден, след превземането на крепостта Моняк, се отправихме към тях. Трябва да си признаем, че ги избрахме за този ден, защото информация за тях сочеше, че са достъпни от асфалтовия път и няма ходене, а ние се бяхме уморили доста от изкачването на крепостта.

Е, за Каменната сватба не се оказа точно така и имаше изкачване!

Каменната сватба е изключително красива група от множество каменни пирамиди, напомняща сватбено шествие. Фигурите са разнообразни по форма и размери, като на височина са от 0,5 до над 10 m. Образуванията са вулкански туфи с риолитов състав, чиято възраст е около 35 млн. години. През олигоцена днешните Източни Родопи са били дъно на море. В резултат на чести вулкански взривове, на морското дъно се образували дебели пластове вулканска пепел, примесена с различни късове от разрушаващите се по брега скали. Утайките се уплътнявали бавно и се превръщали в пластове от туфи, в които сега е оформена “Каменната сватба”. От съдържанието на различни минерали в тях скалите се обагрили в различни цветове – бял, жълт, розов, зелен, ръждивочервен.

Красивата природна забележителност се намира в ляво по пътя, след като се отмине отбивката за село Зимзелен, не се влиза в селото, а се продължава по главния път. След малко има кафява табелка, на която пише 0.35 км до Каменната сватба. Трябва да се спре точно до табелката. Няма паркинг, а само импровизирано разширение.

Бяхме малко смутени, когато попитах едно младо, добре облечено момче, което минаваше покрай нас, дали това е пътеката за Каменната сватба и се оказа, че той не говори български. Решихме, че е от Турция и е на ваканция при роднини тук, затова не говори езика, и смело се заизкачвахме по единствената пътека, която се виждаше наоколо – посипана с бял сбит варовиков прах.

Бяхме на прав път, но не и психически подготвени за изкачването. О, да, стръмно е, макар напълно достъпно в сухо време. Все пак успях да се кача и по сандали.

Гледката е много красива. И без въображение се забелязват застиналите младоженци (червеникав камък) и процесията след тях – ослепително бели. В 15:00 почти не можеше да се гледа в тях, толкова са искрящи. Снимките станаха хубави, но все пак по-късно следобед, може би би било по-подходящо за снимки. Но ние имахме и други планове.

Разходката наоколо и снимките в жегата ни отнеха около 30 минути и се отправихме към Скалните гъби.

Нашият GPS искаше да вървим през село Зимзелен към тях, но пътят никак не ни се видя хубав – приличаше на коларски, затова се върнахме на главния път и там хванахме друг маршрут през селата Скърбино, Солища, Ранни лист и Стремци.

Стигнахме до село Бели пласт и всичко това без да видим нито една кафява табела по пътя (нито каквот и да е гъба). В Бели пласт изживяхме още един малък културен шок, защото спряхме при един дядо да го питаме за обекта. Той, не само говореше само турски, но и дори да знаехме езика едва ли щяхме да се разберем. Изглеждаше малко отвеян и може би изненадан, че ние не говорим турски. Пожелахме му хубав ден и продължихме напред по пътя.

Малко след селото видяхме и гъбите – от ляво на пътя. Имаше само още една спряла кола, но и тя си тръгна, докато ние паркираме. Бяхме малко разочаровани, че и тук не е направен поне малък паркинг, спряхме в едно по-широко място на един завой край пътя. Но поне нямаше ходене и гъбите са наистина край самия път, така че е съвсем подходящо и за малки деца (и уморени туристи).

Каменните гъби се намират източно от с. Бели пласт, при самия път, свързващ Кърджали с Хасково. Защитената територия има площ от 3 хектара. Представляват хармонични скални късове с форма на естествени гъби, с розови пънчета и зеленикави гугли. Височината на пънчетата и ширината на гуглите е до 2,5 м. Изваяни са в риолитови вулкани туфи. Туфите, от които са се оформили каменните гъби, също са резултат от интензивна подводна вулканична дейност, датираща от времето на палеогена. След оттеглянето на морето и последователното издигане на морското дъно, върху тях започнало действието на ерозията. Долният, розов пласт се оказал по-мек и по-лесно се поддавал на действието на слънцето, вятъра и дъжда. Горният, зеленикав пласт съдържа по-здрави минерали, най-вече вулканично стъкло и по-трудно се изветря. Така в продължение на хилядолетия се е оформила тази прекрасна композиция от неповторими форми и багри.

Разходката около образованията е около 20-30 минути. Гъбите са разположени близо една до друга, пак всичко е посипано с бял варовиков прах. Под някои от тях може да стои изправен 160 см човек. А снимките от мястото се получават много интересни. Наистина си струва да се види.

Вижте Каменната сватба при село Зимзелен и Скалните гъби при село Бели Пласт на голяма карта