В района на Кърджали има много забележителности, които са забравени или не толкова известни както Перперикон. А си заслужават да се видят. Някои от тях като крепостта Моняк, наскоро са били освежени от някоя Европейска програма и после пак са били забравени. А не би трябвало!
Вторият ни ден в Изпочни Родопи започна с покоряване на крепостта Моняк (Монек). Намира се при село Широко поле, на около 4 км от Кърджали. Има кафяви табели, но не са достатъчно и точно в селото много хора се объркват и стигат до центъра му или по-напред преди да намерят правилния път.
И с нас така стана, но един приятен и възпитан дядо със сламена шапка ни упъти. За в бъдеще ще знаем, че преди влизане в самото село има У-образно кръстовище, на него се кара в дясно, след мостчето, това е улица Росица, напред в ляво се вижда голяма оранжева къща (по наше време прясно боядисана), там се завива в дясно – остър почти обратен завой. Кара се нагоре по асфалтов път, който е достатъчно добър за всяка кола. В дясно се вижда една къщата със сини капаци и друг асфалтов път. Е, не завивате по него, както ни каза нашият дядо! Продължава се нагоре и след не повече от 1 километър в дясно има черен път, посипан с едри черни камъни и малка табела за крепостта (3 км).
Продължихме по черния път. В началото се минава лесно с всякаква кола. Карахме около 500 метра и стигнахме до по-високо място, на което коларският път беше изровен на места. Затова паркирахме срещу една къща (може би някаква измервателна станция) със сини капаци (популярни са в района) и продължихме пеша. По-нагоре се убедихме, че с малко по-висока кола, може да се кара спокойно и още напред, до първата информационна табелата в подножието на самия връх, а дори и малко по-нагоре, като в цялата отсечка има няколко места за паркиране и за обръщане.
Последната част от пътя задължително трябва да се мине пеша. Но пътят през цялото време е удобен за ходене (с маратонки), има красива гледка към Кърджали и язовир Студен кладенец, минава се през борова гора и на места по пътеката е сянка.
Непременно носете вода със себе си! Ние взехме малко и наистина не ни стигна, а по пътя няма чешми. Около 2 км нагоре до крепостта ги взехме за около 40 минути (ние вървим бавно).
Средновековната крепост “Моняк” /”Мнеакос”/ е една от най-големите и високо разположени крепости в Родопите, със защитена площ над 50 дка. Тук е бил разположен военен гарнизон, а в крепостта населението от селищата по поречието на р. Арда е намирало убежище по време на военни действия. “Моняк“ е свързана и с похода на кръстоносците от 1206 г. Имала е голямо стратегическо значение, защото е пазела прохода Железни врата и подстъпите на средновековния град, разположен около манастира „Свети Йоан Предтеча”. Било е невъзможно човек да достигне подстъпите на върха, без да бъде видян от жителите и защитниците на крепостта. Мнеакос е била толкова непревземаема, добре укрепена и със силен гарнизон, че не се е предала на войските на цар Михаил втори Асен. Тя е била единствената крепост в областта Ахридос, която българският владетел не е успял да покори по време на похода му за отвоюване на района от ръцете на византийците през 1254 година. През 1343 година непрестъпното укрепление все пак пада под мечовете на наемническата орда на Омур бей. Грабителските набези в областта Ахридос оставят опожарени градове, заличени крепости, ограбени селища и манастири. Много хора са отведени в робство. Векове по-късно археолозите ще открият скелетите на верните защитници на Мнеакос, до входната порта, така, както ги е застигнала смъртта.
Крепостта се състои от две части. Външната крепостна стена опасва хълма плътно от север. В западната част е разположен входът, с по една кула от двете страни. Северната е плътен трапецовиден бастион, а южната е била на няколко етажа, запазена днес на височина до 7.80 м. Стената продължава на юг, следвайки очертанията на терена, и достига до непроходим скален отвес с височина над 50 м.
Входът е от запад, охраняван от две правоъгълни кули. А Цитаделата заема най-високата източна част на масива. Тя е с плътни трапецовидни бастиони по стените и вход, намиращ се приблизително по средата на северната стена. Общата защитена площ е около 50 дка. Разкопките разкриват няколко сгради – една с квадратен план е разположена във вътрешността на цитаделата. Приземният етаж е вкопан в скалите и вероятно е служил за водохранилище.
Една представителна сграда е разположена на запад под цитаделата. Тя е била на поне два етажа. Долният е вкопан в скалата. Стените му са измазани с хоросан. Четири квадратни стълба носят горния етаж, чийто под е наравно със скалите.
Когато се влезе в крепостта от към пътя, първо се разкрива сравнително запазена кула, градена с камъни и хоросан. Забелязват се няколко зида от крепостната стена.
Във вътрешността има водохранилище, което по-това време на годината беше доста обрасло със зеленина.
Над водохранилището се е намирала гражданска постройка. Интересна е и сградата, намираща с в оста на входа на външната крепостна стена. Приземният етаж е вкопан в скалата, стените са измазани с хоросан. По време на разкопките е открито голямо количество керамика, затова изследователите смятат, че този етаж е бил склад за храни. По южната му стена е имало полици със съдове, които са нападали върху пода при разрушаването. Открити са над 20 цели съда, сред които преобладават стомните и каните.
Растителността наоколо може да ви попречи да забележите и цитаделата, но е там – потърсете я, пътеката е означена с натрупани един върху друг камъни. От цитаделата са останали солидните основи, градежът се вижда добре.
Цялата крепост Моняк е била облагородена в началото на 2003г. Тогава е оправен пътя и са били поставени табели на отделните обекти. Сега повечето табели са паднали, а наоколо изглежда малко диво и не дотам величествено. Но гледката към яз. Студен кладенец, към въжения мост при село Лисиците и към село Широко поле е изумителна. От към язовира стените на крепостта са били непристъпни, защитени от стръмни червеникави скали. Наистина е много красиво. На отсрещния бряг на язовира, при село Вишеград се намира и крепостта Хисара. Тя е по на ниско, на едно полуострвоче, но не я видяхме от Монек и се ориентирахме накъде трябва да гледаме чак на следващия ден, когато отидохме и до там. Пада се в дясно, когато се гледа от Монек.
В близост до крепостта трябва да се виждат скално изсечени гробове – скален некропол. Ние не ги забелязахме, но сигурно не сме търсели, където трябва.
Скалните гробове се намират на около 200-300 метра под върха с крепостта “Моняк“. Те са с четириъгълен план и трапецовидно напречно и надлъжно сечение. Издълбани са в скалата така, че отворът им е на нивото на терена. Били са затваряни отгоре, като на някои има следи от жлеб. Единият от гробовете ярко се откроява със своите размери. Предполага се, че това е двоен “царски гроб”, както го наричат местните жители. До него има по-малък гроб и в западната му част има следи от издълбан кръст. Обектът е леснодостъпен, може да се комбинира в маршрут до крепостта “Моняк”.
Цялата разходка из крепостта Моняк ни отне около един час. Слънцето беше много силно и 40 минутното слизане надолу до колата, без вода, доста ни умори.
Ожаднели от Моняк, слязохме отново в центъра на село Широко поле. Нямаше кафене, каквото си представяме, а смесен магазин с няколко маси отпред. Седнахме на стълбите отпред и пихме чудесна лимонада с вкус от детството – Екстаз, и сода от същата марка – сполучлива както прочутата газирана вода от Михалково.
Пътешествието ни продължи с разходка към Каменната сватба и Скалните гъби – друго съкровище в Източни Родопи .
View Крепостта Моняк (Монек) при село Широко поле in a larger map
2 thoughts on “Крепостта Моняк (Монек) при село Широко поле”