Сигурно сте чували за проектите за „преобразяване“ на Женския пазар и района около него. Е, има и хора, които смятат, че това място има нужда от малко почистване, не и от заличаване. Подкрепяме ги напълно! Тяхна е инициативата „Писмо до Женския пазар“, която цели да събере мненията и впечатленията на хората за пазара, такъв, какъвто е сега. Може да научите за инициативата повече от интернет сайта или facebook страницата им. Тук публикуваме нашето писмо. И наистина чувствайте се насърчени да напишете и ваше!

Скъпи Женски пазар,

Ти, който пулсираш живо в центъра на София и караш градът да изглежда истински, космополитен, голям.
Големите градове са тези, които толерират различните, а не ги изтласкват в периферията. Те намират място за всичко и не се срамуват от историята си, а се гордеят с това, което са. Да, те са цивилизовани, но не винаги чисти. Никога стерилни.

Знам, че си историческо място. Сградите наоколо са едни от най-старите и красивите в София. Знам, че си класически пазар за плодове и зеленчуци, за риба, за сирене и маслини и за всички полезни неща за дома. Но ти се развиваш – по-космополитен си и по-толерантен от всички места в града – дом за екзотични подправки, за потомствени месари, за различните, за богатите и за по-бедните, за новите и за старите.
Бъди това, което си! Недей да ставаш безличен мол или пешеходна алея с кафяви пейки – ще бъдеш самотен и пак в периферията.

Да, бих се радвала тротоарите ти да са с хубаво нареди плочки, настилката да е здрава, а сергиите – нови. Да, чудесно ще е всеки ден да се почиства с препарати и в градинката да грее истинска трева. Ти заслужаваш всичко това! Но не разбирам защо са ти водна кула, планина от метал, блудкава алея и празни магазини на два етажа… Това няма да си ти. И няма да е ценно.

Бедните народи, с ниско самочувствие, обикновено си мислят, че като започнат всичко от нулата, като изринат всичко старо и му придадат нов „модерен“ облик, ще бъдат като богатите и гордите. Но няма, това е късогледа заблуда. Защото гордите народи не се срамуват от историята си и не ги е страх от различните.

Ако не си тук, ако не си ти – ще ми липсваш. Много.

Твоя, Линда Христова

П.С. Не можем да си позволим да загубим Женския пазар, като пазар, като традиционно място, с традиционни функции и да си въобразим, че ще можем да го превърнем в някаква псевдо – културна образцова среда. Защото културата не възниква със самоцелни проекти, а се създава от хората и места, и се напластява с времето. Всичко останало е обречено да бъде безплодно. И Женският пазар няма да е това, което е. Няма да възникне нищо друго на негово място – само ще го изгубим. А, хората, които не са го харесвали няма да започнат.

И само за справка, аз съм 30 годишна жена, със семейство, с магистърска степен, с хубава професия и доходи над средните за София. Ходя да пазарувам на Женския пазар почти всяка седмица – зеленчуци, ядки, подправки, не купувам месо от другаде освен в арабските месарници, защото е хубаво. Понякога си купувам формички за сладки, дъска за рязане или гуменки, защото ми трябват простички неща. Познавам продавачката на бельо – Шери, която винаги, когато си купиш нещо от нея, пожелава: „С любов да ти го събличат!“. Чувствам се неудобно, когато хората се имат за нещо повече, отколкото са.

София,

26.04.2013г.