Посещението на таз годишното издание на фестивала KvARTal, вдъхнови този пост.

И тъй като в района на фестивала, така нареченият стар, еврейски квартал около Централни хали и Централната баня, са няколко от най-въздействащите забележителности в София, искам да разкажа за тях.

Това са от онези туристически места в София, които хем са важни за посещение, хем остават малко в страни и хората пропускат да ги разгледат в целостта им.

Ще ви разкажа какво се случва с една от емблематичните сгради в София – Модерен Театър на бул. Мария Луиза с няколко кадри от преди и сега.

Днешната обиколка на софийските потайности ще включва още Централните Софийски хали и едно особено място среща на древност, настояще и 4 религии. Място познато като квадрата на толерантността. Тук са една от най-красивите православни църкви “Св. Неделя”, католическата катедрала “Свети Йосиф”, най-голямата синагога на Балканите и единствената джамия в София – “Баня Баши”.

После ще се посветим на най-живия софийски фестивал квАРТал.

Модерен Театър, първото кино на Балканите

Ако наскоро сте минавали по бил Мария Луиза в София, вече знаете, че там се случва нещо хубаво с една от най-красивите сгради по булеварда – Кино Модерен Театър.

Модерен театър отваря врати 1908 г. само с 10 г. по-младо от най-старото в света! Колко сме били прогресивни в България!

През 1914 г. тук се прожектира първият български игрален филм „Българан е галант.“

Мястото е културен център на столицата до преврата от 1944 год. След това става държавно кино.

Въпреки че това е най-емблематичните български сграда в стил Виенски сецесион, тя не е обявена за паметник на културата от национално значение.

През 2001 г. става частна собственост, а от 2003 г. преустановява дейността си на кино и е оставено да се руши.

Гражданско сдружение „Кинопамет” и общественият натиск оказват влияние и в момента сградата се ремонтира!

Прекрасна новина за една от перлите на бул. Мария Луиза и една от най-стойностните архитектурни забележителности на София! Помрачава я само все още неясната ѝ съдбата за какво ще се използва.

Търговски център с магазини и офиси е една от спекулациите. Статутът ѝ като паметник от местно значение, задължава собствениците ѝ да запазят външния ѝ облик, но не и предназначението.

Централните хали – задължителна забележителност от посещението в София

Втората забележителност на София, покрай която минавам днес са Централните Софийски хали – единственият покрит пазар в София. Друг паметник, над който висне заплаха – да стане хипермаркет, след като компанията собственик е продала имота на Кауфланд.

По проект на арх.Наум Торбов през 1911 г са построени на площ от 3200 кв.м. на мястото на дъсчен цирк България – място за театрални и циркови представления след Освобождението.
Според Стара София строежът е струвал 1 500 000 тогавашни лева.

Сградата е построена само от камък и желязо. Има внушителни размери и модерно разпределение, които я правят едно от най-големите покрити тържища за времето си в Европа.

Стилът ѝ е неовизантика – елементи от ренесансов стил съчетани с такива от византийската архитектурна традиция и с детайли, присъщи на средновековното българско строително изкуство.
Фасадата е изключително красива – с украса от последователно редени хоризонтални редове от камък и тухли. Над централния вход е гербът на София, дело на Георги Киселинчев. А най-отгоре над централния вход на Халите се извисява малката часовникова кула. Тя била истинска рядкост за София и столичани се гордеели с тройния циферблат на часовника. Твърди се, че арх. Торбов лично го избрал, заедно с червените глазирани плочки на фасадата, които са донесени от Виена.

По данни на Стара София в Централни хали имало 160 магазини и само месарниците са били 88. Заедно с 28 за зеленчуци, 22 за масло, сирене и други млечни продукти, 14 за риба. Доходът на общината за първата година възлизал на 160,000 лева. Наемите били от 500 лв, до 5700 лв. на година.

Твърди се, че тогава в Централни хали се продавали най-много локум и банички. Тук е бил и първият агрегатор за лед, в сутерена е имало “хладилни” помещения. Днес там може да видите част от археологическите разкопките на стара Сердика.

По време на бомбардировките през 1944 г. сградата на Халите е силно засегната. През 50-те и 70-те години на ХХ в. се правят ремонти и автентичният интериор е загубен. Затворени са за клиенти два от входовете.

През 1988 Халите пак са затворени за реконструкция, която започва значително по-късно. Израелската компания „Ащром“ прави смесено дружество със Столична община. Тогавашният кмет на града Софиянски беше обвиняван за сделката, но обвиненията паднаха в съда. След инвестицията на „Ащром“, Халите са отворени отново едва през 2000 г. По-късно общината продава своя дял и днес регистрираната вече в Кипър компания „Ащром“ е едноличен собственик на капитала. Заради нерентабилност собствениците продават сградата на Кауфланд. Предстои да видим дали обществото и Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) към Министерството на културата ще позволи загубването на автентичността на сградата.

Аз си мечтая за място като Пазарът Сан Мигел в Мадрид.

В някое следващо видео ви обещавам повече история и разходка отвътре, но днес сме тук заради фестивала KvARTal и само искам да спомена няколко основни софийски забележителности в този район, иначе ще имам чувството, че съм ви осакатила преживяването.

Преди да потънем в Квартала, искам да видите още едно изключително място в София. Тук се срещат древност, настояще и 4 религии – квадрата на толерантността.

Квадрата на толерантността – Св. Неделя, Св. Йосиф, Синагогата и джамията Баня Баши.

В съседство са една от най-красивите православни църкви “Св. Неделя”, католическата катедрала “Свети Йосиф”, най-голямата синагога на Балканите и джамията “Баня Баши”. Заради това, че има храмове на толкова религии в такава близост, районът се нарича “квадрат на толерантността”.

Православната църква Св. Неделя е от задължителните за посещение софийски забележителности.

Католическата катедрала “Свети Йосиф” е една от двете катедрални църкви на католиците от Южна България. Основният камък на новата ѝ сграда е положен от папа Йоан Павел II през май 2002 година.

Джамията “Баня Баши” или в превод “много бани” е произведение на османската архитектура от 16 век. Свързва се с най-големия архитект на империята Мимар Синан. Евлия Челеби пише, че минарето ѝ нямало равно по красота в София.

Софийската синагога е най-голямата на Балканите и трета в Европа след Амстердам и Будапеща. Но сред синагогите на сефардите, испанските евреи, тя е най-голяма на континента.

Целият този район на софийския център е изключителен, защото съвпада напълно с центъра на римска Сердика.

Под сградите има много древни останки. Част от тях са били унищожени при строежа на ларгото (ЦУМ и бившия Партиен дом). Някои могат още да се видят, разпръснати из района и сгушени между сградите. Или в сутерените им. Това си е цяла история за разказване, но някой следващ път.

След като чух звука на камбаните на католическата църква “Свети Йосиф” , крайно време е да се потопим в нощна разходка из най-свежия софийски фестивал – квАРТал.

Софийски фестивал – квАРТал 2021

Тази година квАРТал 2021 беше притиснат от обстоятелствата – лошо време, COVID-19 и трудности в организацията предвид всички тези неясноти. Но пък събитието доказа, че духът е по-важен от всичко и отново изпълни душата на София с музика и цветове, няколко нестандартни изложби, арт инсталации и скрити барове.

Тази година темата на фестивала е “Потайни КВАРТалности” – всички скрити и неразказани истории на квартала заключен сред улиците Триадица, Веслец, Цар Симеон, Екзарх Йосиф и Искър, пред Дом на Киното и на паркинга зад Централните минерални бани. Случваше се всичко – изложби, арт работилници, храна, коктейли и музика. Съботната вечер беше белязана и от малко студ, затова естествено редувахме изложби на закрито и музика на живо по улиците с чаша коняк в ръка.

Съвсем в темата на фестивала, посетихме няколко изложби вмъкнати в пространството на бившия ресторант “Охлюв”. Не знам какво място е бил той, когато е бил на върха на славата си. Сега беше зловещо място за размисъл и за преборване на страховете през смях. С изложбата “Музей на страховете”. Refobia- иска да ни накара точно това – да се надсмеем на най-големите си страхове.

Проектът Вход В на организация Входът – е това, заради което обичам такива фестивали. Карат ме да видя арт пространство в нещо до болка банално като входът на стара кооперация. Повече за идеите им можете да видите тук.

Това, което обичам в Квартала е, че всичко се смесва – случва се навън и вътре и е толкова богато на цветове, звуци и вкусове.

И понеже една вечер не стига, на следващия ден си отделих още време на KvARTal 2021 за изложби и вкусен неделен брънч. Във видео по-долу ще видите какво хапнахме в най-новото място в прекрасния квартал в района на Централната баня – ресторант Димитров. И ще усетите повече от атмосферата на RTal 2021, отколкото мога да ви предам в текст.