Разходката по Босфора в Истанбул рядко е част от забързаните екскурзии с посещение на основните забележителности. За такова преживяване е хубаво да си отделите един ден. Това ще е ден изпълнен с наслади, ходене, плаване и разбира се разглеждане на някои исторически забележителности.

Нашият хотел се намираше в азиатската част, в квартал Анадолу хисаръ (Anadolu hisarı), затова оттук ни беше отправната точка за разходка по Босфора с кораб. Корабният транспорт в Истанбул е много добре развит, така че може да предприемете това пътуване и от много други пристанища. Вече писахме за градския, включително морски транспорт в Истанбул.

Достъпен начин да обиколите Босфора е като се възползвате от услугите на обществените корабчета, които го прекосяват от Еминьоню (Eminönü) (от дока Boğaz İskelesi) в историческия полуостров на Истанбул до Анадолу Каваъ (Anadolu Kavağı) близо до Черно море, акостирайки между Румелийския и Анадолския бряг на града.

Плаването по Босфора е интересно и забавно, особено за хора като нас, които рядко пътуват по море. Самият Босфор е забележителност с огромно значение.

Босфора, на турски – İstanbul Boğazı, Истамбул Боазъ, е протокът, който свързва Мраморно и Черно море, и разделя европейската част на Турция от азиатската (Анадола). Местните хора го наричат просто „Боаз“, а местата в града, откъдето се виждат водите му – Boğaziçi, „Боазичи“ (име и на един от известните университети в града).

Името на протока идва от гръцкото Βόσπορος – в превод „минаването на вола“. Има гръцки мит свързван с това: Нимфата Йо, била прелъстена от бог Зевс и му станала любовница. Това разгневило ревнивата му съпруга Хера и тя поискала да нарани Йо – превърнала я в юница и я поставила под запор на многоокото чудовище Аргус. С помощта на Хермес нимфата успяла да избяга от затвора си, но Хера изпратила след нея ято стършели. Докато бягала, юницата Йо стигнала до скалата, на която бил прикован Прометей. Той й предсказал, че за да се спаси и да си възвърне човешката формата, трябва да прекоси Босфора. Тя го направила и му дала име.

Протокът се е образувал преди около 7500 години. Първоначално нивата на водата в Черно и Средиземно море са далеч по-ниски, но в края на последния ледников период, в резултат на топенето на големи ледени маси, те рязко се повишават и мощният поток вода за няколко дни си пробива път. Бреговата линия на Босфора е около 30 километра. Максималната ширина на северната му част е 3700 м, а минималната — 750 м и се намира между крепостите Анадолу хисаръ и Румели хисаръ.

Дълбочината в средата му варира от 36 до 124 метра. Има две течения – повърхностно, в което водата тече от Черно към Мраморно море, и дълбочинно, което тече в посока към Черно море.

Като част от единственото място, на което може да се мине от Черно към Средиземно море, Босфорът винаги е бил с голямо търговско и стратегическо значение. Той е основният излаз на Средиземно море за Русия и е станал причина за не една и две важни битки като Руско-Турската война през 1877-1878, довела до Освобождението на България.

Два моста минават над Босфора. Първият, „Боазичи“ (1,074 м), е построен през 1973 година. Вторият, „Фатих Султан Мехмед“, Fatih Sultan Mehmet (Bosphorus II) Bridge, (1090 м), е завършен през 1988 г. и е разположен на 5 км от „Боазичи“.

Докато пътувате ще видите чудесни гледки към азиатския и европейския бряг. В частта около Анадолу хисаръ (Anadolu hidarı), Арнаут кьой (A. Köy), Бебек (Bebek), корабът не се движи много далеч от брега и отблизо се виждат много красиви вили и къщи. Доста от тях са със собствени малки кейове. Някои са по-нови, други са традиционни от 19 век и края на 20 век. Потънали са в зеленина и изглеждат много елегантно. Без излишна украса по фасадата и без кич. Завиждах за просторните тераси с удобни на вид мебели и малките моторници пред къщите.

Квартал Анадолу хисаръ (на турски: Anadolu hisarı), на азиатския бряг, е част от по-голяма област на града, наречена Бейкоз (Beykoz). Заслужава си да се разходите в района на кея, да видите крепостта Анадолу хисаръ, по-старата сестра на Румели Хисаръ, да пиете чай на терасата на „учителското“ кафене и да се насладите на малкия дворец Кючуксу.

Крепостта Анадолухисаръ (Anadoluhisarı) днес дава име на целия квартал. Построена е в периода 1393 – 1394 г. от османския султан Баязид I (Bayezid I) Светкавицата, като част от подготовката за втората обсада на османците над Константинопол (Истанбул), състояла се през 1395 г.

Анадолухисаръ заема площ от 7,000 м², и е разположена на най-тясната точка на Босфора и е в непосредствена близост до тясно заливче наречено Göksu (Старогръцко име: Aretòs). В днешно време съвсем наблизо, на север е мостът Фатих Султан Мехмед. На отсрещната страна е другата крепост, пазела пролива – Румели Хисаръ (Rumelihisarı), построена между 1451 и 1452 от Султан Мехмед II. С двете крепости на азиатския и европейския бряг, бил осигурен абсолютен контрол над морския трафик, преминаващ пролива. Това било от огромно значение и значително затруднило ситуацията за Генуазците, живеещи в Галата (днешен квартал на Истанбул, с кулата и прочутият площад Таксим), които били в съюз с византийците, помогалим им със снабдяването на града, и имали колонии и в Черно море като Кафа (Caffa), Синоп (Sinop) и Амасра (Amasra).

Анадолухисаръ била издигната като наблюдателна крепост. Висока е 25 м, с квадратна основна кула, между стени като неправилен петоъгълник, с 5 наблюдателни кули в ъглите. Вътре има джамия. Тази крепост е най-старата турска сграда, построена в пределите на Истанбул. В историческите документи е наричана “Güzelce Hisar”. Султан Мехмед II подсилва допълнително крепостта, като я огражда със зид, дебел 2 м, и добавя още три наблюдателни кули. Били добавени и допълнителни сгради като къщи и склад. Заради промени направени в предишни години, днес крепостта не изглежда така, както, когато е била издигната. След завладяването на Константинопол, е служила като военен затвор.

През 1991 – 1993 турското министерство на културата я реставрира.

Въпреки че днес е музей, крепостта Анадолухисаръ не е отворена за посещения и не може да се влезе вътре.Но разхождете се по живописните улици наоколо и ще я видите добре отвън. Нашите приятели от Истанбул ни казаха, че ако се погледне отгоре се вижда надпис „Аллах“, изписан на арабски. Тя допълва обстановката наоколо с цветните малки пристанища с лодки и яхти, и традиционните дървени къщи, които се опират в стените й.

Когато завиете покрай крепостта и вървите покрай малко пристанище с лодки и живописни ресторанчета, ще се отправите към другата важна забележителност тук двореца Кючуксу (в буквален превод “малка вода”). По пътя ще минете покрай голям ресторант, с градина с гледка към Босфора и моста Фатих Султан Мехмед.

Ресторантът е луксозен и тук се правят сватби и големи събирания. Една вечер попаднахме на весела сватба. В градината можеше да се влезе свободно и не се поколебахме, защото оттам има чудесна възможност да се направят нощни снимки на красиво осветения мост Фатих Султан Мехмед. Още на входа видяхме булка, облечена с пищна бяла рокля с обръчи.

Научихме, че често се случва, дори жени, които носят традиционна забрадка, да се женят в рокли в западен стил, разбира се, носейки и забрадката. След малко видяхме още една булка, а после и още една. Не става дума за групова сватба. Оказа се, че тъй като често сватбите имат само около 50-тина гости, ресторантът се разделя на части за всяка група – на терасата и вътре. Всяка си имаше самостоятелен диджей и се чуваше разнообразна музика. Имаше музика на живо, традиционни хора и модерни песни. Беше ни интересно да наблюдаваме отстрани и тази вечер направихме и хубави снимки на моста.

До ресторанта работи друг тип заведение, към същия комплекс, което е на самообслужване. Двете градини са обединени. Приятно е да се седне тук и да се гледат хората и Босфора. Цените са добри и могат да се опитат доста неща – сладолед, пълнен картоф, сготвени ясния, сладкиши. Събота и неделя е истинска лудница и има предимно местни хора. Не се изненадвайте, че за едно и също нещо има три различни цени.

Целият комплекс е подарен на държавата от крупен бизнесмен, за нуждите на учителите. От своя страна тя създава заведенията, в които, ако притежаваш учителска карта, можеш да ползваш преференциални цени за храната. По-късно научихме, че и на други места в Турция има такъв тип заведения, в които се субсидира храната за определени групи. Първите две колонки в менюто са със субсидираните цени – вие гледайте третата. Процедурата е най-напред да минете през касата, а после с касовата бележка да отидете до щандовете, от които искате храна. След това остава само да си намерите уютна маса и да се потопите в колоритната обстановка. Градината с масите свършва направо във водите на Босфора! Съвсем на близо се вижда мостът Фатих Султан Мехмед, а на отсрещния бряг – крепостта Румели Хисаръ.

Нощно време гледката също е прекрасна. Мостът Фатих Султан Мехмед е красиво осветен, както и крепостта Румели Хисаръ.

След като се освежихме с чай и кафе в “учителското” заведение, продължихме малко по-надолу по улицата на ресторанта, за да стигнем до двореца Кючуксу (Küçüksu). До тук стига и кораб, има кей със същото име, но е с по-кратко работно време и не спират всички кораби.

Първо се разходихме в уютната градина на малкия дворец. Тя е красива, без да се отличава с някаква забележителност или пищност. Свързана е с кей на Босфора, където са акостирали османските султани, когато са се връщали от лов и за кратко си почивали на път за големия дворец – Долмабахче.

Дворецът Küçüksu или Павилиона Küçüksu (на турски: Küçüksu Kasrı) е малък летен дворец. Построен е по нареждане на Султан Абдул Межид I (Abd-ul-Mejid I) (1823–1861) и е бил проектиран в нео-бароков стил от архитект Гарабет Амира Байлан (Garabet Amira Balyan) и неговия син – Нигоаиос Байлан (Nigoğayos Balyan).

Завършена през 1857 г, сградата заема мястото на двуетажен дървен дворец, построен по време на управлението на Махмуд (Mahmud) I (1696–1754) от неговия Велик Везир – Дивитар Мехмед Паша (Divittar Mehmed Pasha) и после е бил използван и от Селим III (Selim) (1761–1808) и Махмуд (Mahmud) II (1785–1839).

Новият летен дворец е на два етаж със сутерен (15 на 27 м). За разлика от други дворци с градина, които са заобиколни с високи каменни зидове, този се отличава с с ефирна желязна ограда с по една порта на всяка една от четирите страни.

В сутерена се помещават кухня, склад за хранителни припаси и помещения за прислугата. Това пространство, както и горните два етажа следват разпределението в традиционната турска къща – четириъгълни стаи, разположени около просторно централно помещение. Стаите от към кея на Босфора са с по две камини, а тези от вътрешната страна са с по една. Самите камини са направени от италиански, цветен мрамор и са изключително красиви.

Атмосферата в малкия дворец наподобява тази, която сме виждали в европейски дворци като Версай – пищна, с много злато и кристали. Всъщност този дворец, както и Долмабахче, са били издигнати, защото султанът е искал да притежава палат, като тези на европейските владетели по това време. Заради борбите и интересите около Босфорския пролив турският двор е имал все по-чести контакти с европейските. Това провокирало султаните да държат да не отстъпват по нищо на аристокрацията от запада. Начинанието се оказало огромно изпитание за османската хазна…

Във всяка една от стаите в Кючуксу (Küçüksu) има огромни кристални полилеи, доставени от Бохемия. Те са съставени от десетки издължени кристални поставки, наподобяващи формата на лале, в които са самите светлини. Кристалът е оставен неоцветен.

Обстановката се допълва от тежки завеси, от тавана до пода, прикрепени в двата края на прозорците от огромни, метални декоративни елементи. Мебелите са предимно полирани маси, кантонерки, както и столове и дивани с красива тапицерия и килими, изтъкани в Хереке (Hereke).

Хереке се намира на 60 от Истанбул и е единственото място в Турция, където се произвеждат такива килими. За направата им се използва коприна, комбинирана с вълна и памук, а понякога и златни и сребърни нишки. Производството е създадено през 1841 г., специално за нуждите на двореца Долмабахче.

По стените и на поставки в стаите могат да се видят картини и предмети на изкуството. За декорирането на двореца е работил Сечан (Sechan) сценограф от Виенската държавна опера по онова време.

Кючуксу впечатлява и отвън, въпреки скромната си градина. Това се дължи на великолепната му фасада, особено страничките стени и тази, която гледа към Босфора. Множество ефирни релефни орнаменти на цветя, птици и други детайли са вплетени в красива картина.Те са добавени по време на управлението на Султан Абдул Азис (1830–1876).

При установяването на Републиката (1923г.), дворецът е бил използван като къща за високопоставени държавни гости.

После през 1944 е реставриран и е отворен за публиката като музей. Понякога той е и снимачна площадка – може да го видим във филма за Джеймс Бонд – “The World Is Not Enough”.

Посещението струва 5 турски лири. Работното време е от 9 до 17 часа и не работи в понеделник и четвъртък. Влиза се на групи, но дворецът е малък, така че не се чака много, докато излезе предходната група. Цялото посещение отнема около 30 минути.

От кея на Анадолухисаръ взехме кораб към квартал Емирган (Emırgan). Тук се намира известният парк със същото име. Бяхме много впечатлени и сме посветили отделен пост за парка на лалетата. Самият квартал има приятна крайбрежна част с много заведения, в които да седнете. Още съжаляваме, че не опитахме сладоледа в този район. За следващите места не пропуснахме никакви възможности.

Отново се качихме на кораб и стигнахме до Арнаут кьой (Arnavutköy). Този квартал е на европейския бряг на Босфора. Името на пристанището се изписва съкратено в картите и разписанията A.köy

Тук се разходихме из тесни, понякога малко стръмни, живописни улички. Някак всичко ми напомняше за „островна“ атмосферата, която си спомням, че усещах на Тасос или Егина в Гърция. Тук голяма част от къщите са в характерния турски стил – изцяло от дърво, без балкони, с издадена горна част. Изглеждат по-високи, отколкото широки, притиснати една до друга, без дворчета. Няколко стълби делят входните врати от тесните тротоари. Има цветя на стъпалата и по первазите на прозорците. Улиците са тесни, повечето еднопосочни, а на някои места изцяло непроходими за пешеходци, камо ли за кола, от паркираните автомобили. Не знам какво се прави, ако gps-ът ти предложи да минеш по някоя от тях. А местните? Е, изглежда всички се познават и „разместват“, когато се наложи.

През 19-ти век тук се е помещавал американски колеж за момичета, които по-късно се слива с известният Роберт Колеж. От Бебек, цялото учебно заведение се премества тук се в дървения кампус в Arnavutköy.

Хапнахме искендер и дюнер в една малка закусвалня близо до площадчето пред кея – малки столчета на тротоара, а первазът на ниските прозорци се използва за бар плот. Хлябът не беше включен в сметката и после ни предложиха освежаващ чай.

На площадчето пред кея има интересна двулика статуя в средата на градинка с високи храсти.

Продължихме пеша към Бебек, който се оказа много различен от останалите квартали, през които минахме този ден.

Бебек е един от историческите квартали на Истанбул и днес попада в границите на административната област Бешикташ, (турски: Beşiktaş) в града. Намира се на европейския бряг на Босфора. В превод турската дума “Bebek” означава “бебе”. Това е нежна препратка към атрактивното разположение на квартала на Босфора с неговия дълбок, закътан и широк залив, с гледка по цялото протежение на водния път. Смята се, че името е съкратено от “Boğaz’ın Gözbebeği”, което се превежда буквално “ученик на Босфора” или по описателно – „зеницата на Босфора“.

Бебек е популярен и важен район още по времето на Османската империя, като това продължава и до днес. Населението му е разнообразно също още от времето на Османската империя – на едно място са живеели гърци, арменци, араби, турци и всякакви пришелци. В сградите наоколо могат да се открият различни влияния, но все пак най-силно си личи гръцкото.

Тук се помещава Босфорския университет (Boğaziçi Üniversitesi), основан през 1971г., като едно от първите висши учебни заведения в Турция. Сградите му заемат помещенията на вече нефункциониращия Роберт Колеж (Robert College) – известен американски академичен институт, основан през 1863 г. от богатия Ню йоркски търговец – Кристофър Роберт и американския мисионер и преподавател Сирус Хамлин (Cyrus Hamlin).

Бебек в Истанбул напомняше на гръцки пристанищен град. Тук традиционните турски, дървени къщи отстъпват място на по–съвременни сгради. Имат изчистени правоъгълни фасади. Както и на други места около Босфора, разложени са терасовидно. Балконите са покрити със зеленина. По улицата, успоредна на Босфора, има много сладкарници, приятни ресторанти и кафенета. Тук за първи път забелязах по витрините не само традиционните баклави, но и сладкиши, характерни по-скоро за Гърция. Има торти с пищна украса, зайчета в цветни кошници, бонбони в нежни цветове.

Опитахме сладолед. Продаваха го в малко магазинче на улицата. Беше с плътен наситен вкус и характерната “разтеглива” консистенция. А докато се разхождахме по крайбрежната улица се вдъхновихме да седнем в прекрасно кафе – La Sirene, точно до спирката за корабите. Удобни бели столове, приятна, отпускаща обстановка. Донесоха ни кафето (6.5 лири) с турски локум обвит в шоколад. Имаше не прекалено сладък вкус и шоколадът беше с преобладаващ вкус на какао. И сладолед. Тук сервираха турски сладолед от швейцарска марка. По-скъп от обичайното (4.5 турски лири за топка), този сладолед беше с мек вкус, малко по-млечен, отколкото на традиционния турски сладолед, но със все така осезаем вкус на плодове или шоколад.

Разходката по крайбрежната улица на Бебек от кея до крепостта Румели Хисаръ, ни срещна отблизо с още една забележителност на Истанбул – рибарите. Също както правенето на пикници, риболовът е любимо хоби на местните хора.

Може да видите мъже с панталони и изгладени ризи, които все едно току що са приключили работа, да ловят риба от кейовете, крайбрежните улици и мостовете в града.

Използват дълги въдици. На кордата има по десетина кукички. Малки рибки се лъжат от проблясващите влакънца над кукичките и се закачат на тях. Рибарите изваждат улова, навързан на равни разстояния по цялото протежение на кордата и го събират в кофи или 10 литрови туби от минерална вода. Стоят толкова близо един до друг, че се чудехме как не си преплитат въдиците! А около тях всичко е натрупано с посуда – кофи, рибарски принадлежности, раници, легени, поставки за въдиците… Чувстваш се все едно си влезнал в дома им и понякога се притеснявах да не би да им преча, като се шляя безцелно.

Случвало ни се е да видим жени-риболовци. Сред тях имаше млади и забрадени, на средна възраст в спорни дрехи или възрастна жена в традиционно облекло. Но все пак риба ловят предимно мъжете – на различна възраст и с различно занимание. Някои съвсем елегантни, други с по-запуснат вид. Всички изглеждат избягали набързо от ежедневието и заети с нещо важно, забавно и хубаво.

Беше истинско преживяване, когато един господин, току що измъкнал пълна въдица, проследи любовния ми поглед и ми предложи да сваля една от рибките! Беше гладка, влажна и еластична. Трябваше да се съсредоточа, за да успея да я махна от кукичката. Тогава тя подскочи в ръцете ми и изпищях от изненада. Догоних я и я пуснах в кофата. Бях горда, а пръстите ми миришеха на море и на солено.

Важната забележителност в Бебек е крепостта Румели Хисаръ. Тя е съвсем в края на квартал Бебек и се води в квартал Rumeli Hisarı или в по-голямата област на Истанбул, наречена Саръиер (Sarıyer)

„Rumelihisarı“ е крепост, която се издига в най-тясната част на Босфора, на европейския бряг. Построена е от Османския Султан Мехмед II в периода от 1451 и 1452, преди завладяването на Константинопол. Всяка от трите големи кули носела името на трима от Великите везири на султан Мехмед II – Садразам Чандарлъ Халил Паша (Sadrazam Çandarlı Halil Pasha), който построил голямата кула до портата, Заанос Паша (Zağanos Pasha), който издигнал южната кула и Саръса Паша (Sarıca Pasha), построил северната кула.

На мястото на османската крепост преди това е имало Римска крепост, която била използвана като затвор от Византийците
и Генуазците. По-късно тук е построен манастир.

По време на подготовката за завладяването на Константинопол, Султан Мехмед II (1432–1481), син на Мурад (Murad) II, започва изграждането на крепостта, веднага след второто си възкачване на трона през 1451 г. Той отхвърля предложението за мир на византийския император Константин XI (1404–1453) и строителството на укреплението започва на 15-ти април 1452. Султанът лично наглеждал работата. С помощта на хиляди зидари и работници тя е завършена за рекордно кратко време – само 4 месеца и 16 дни, на 31-и август 1452.

Според слуховете султанът искал да вдъхнови работниците, затова им заповядал да построят крепостта с формата на името на пророка Мохамед, което може да се види, ако се погледне отгоре. На арабски Мохамед и Мехмед имат един и същ начин на изписване (محمد), a и затова султанът може би е искал крепостта да изписва неговото собствено име. Легендите са живи, защото, подобно на крепостта на отсрещния бряг – Анадолухисаръ – и за тази крепост нашите приятели от Истанбул ни казаха, че ако се погледне отгоре се вижда надпис – „Мохамед“.

Конструкцията на Румели Хисаръ се отличава с една малка кула, три основни кули и тринайсет малки наблюдателни кули, разположени по продължението на стените, свързващи трите основни кули.

Основната, северна кула по името на Саръджа Паша (Sarıca Paşa), е в цилиндрична форма, с 9 етажа и 28 м височина. Стените и са с дебелина от 7 метра. Днес тя се нарича Фатих (Fatih – Завоевател) в чест на Султан Мехмед II. Кулата на Халил Паша е дванадесетоъгълна призма, което стои в средата на крепостната стена с поглед към Босфора. Тя също е на 9 етажа. Височината и е 23 метра и стените са дебели 6.5 м. Главната кула на юг, е само на 8 етажа, със стени дебели почти 6 метра. Пространството във всяка от кулите е разделено с помощта на дървени подове, оборудвани са с пещи. Конични дървени покриви увенчават всяка от кулите. Външните стени, от север на юг, са с 250 м дължина, а от юг на запад – от между 50 и 125 метра. Цялата площ заема 31,250 м2

До всяка от кулите има по един основен вход. Има също един страничен вход и два тайни входа за оръжейната и склада с провизиите, които се намират близо до южната кула. Вътре имало две дървени постройки за войниците и малка джамия, дарена от султана по време на изграждането на крепостта. Днес само колоните на минаретата датират от това време, докато самата джамия не е оцеляла. Снабдяването с вода било осигурено от голяма цистерна под джамията, свързана с три чешми. Само една е останала до днес. Два гравирани надписа са намерени на стените.

Крепостта е била проектирана от Мюслихидин (Müslihiddin) и първоначално била наречена Боазкесен “Boğazkesen”, или „врязана в или прерязваща протока“. Но името има и втора, по-зловеща конотация, тъй като турската дума „boğaz“ значи не само проток, но и гърло, т.е. – „Прерязано гърло“. По-късно е наречена Rumeli hisarı, което означава „Крепост на земята на римляните“ – това наименование е служело за обозначаване на Византийска Европа или за Балканския полуостров. След като крепостта е запусната през 19 век, във вътрешността и започва да се оформя облика на съвременния квартал.

Ако имате време в деня си за разходка по Босфора и ви стигнат силите, може да посетите тази крепост. За разлика от Анадолухисаръ, тя е отворена. Входът е 3 турски лири, а работното време е от 9:30 до 18:30.

Друга интересна точка по Босфора е квартал Юскудар (на турски: Üsküdar) в азиатската част. За нас той беше отправна точка за много от разходките ни в Истанбул, тъй като стигахме с кола до тук и взимахме кораб през Босфора, обикновено до Еминюню (на турски: Eminönü). Беше хубаво, че се случва така, защото този райони ни беше наистина интересен – с много дух и Истанбулска атмосфера!

Разходката из Босфора предлага много варианти и много изненади. Не се страхувайте да намерите вашия път, но непременно минете по тези места, за да усетите духът на Истанбул. Забележителностите не са така важни – ще видите как живеят хората.