До момнета пътешествието ни в Източни Радопи беше вкусно, разнообразно и много интересно. За два дни успяхме да посетим Кърджали – Историческия музей, пазара, джамията и язовира, отидохме до крепостта Моняк и до Перперикон. Видяхме красивите скални образования Каменната сватба и Скалните гъби. Престоеше ни стетилището на село Татул.

На третия ден бяхме мързеливо настроени и прекарахме сутринта в басейна на хотел Маказа. Досега бяхме го посещавали само за нощно къпане, тъй като се пребирахме късно. Е, и през деня е хубав, макар и по-пълен. Насладихме се и на джакузито.

Към обяд потеглихме за село Татул и местността Кая башъ, за да видим прочутото светилище.
Пътят се оказа хубав и стигнахме бързо, маркиран е добре с кафяви табели, минава през едно сметище, но това не разваля дотам впечатлението.

Първо се зарадвахме на добър паркинг. Пътят до самото светилище и гробниците е през парк, направен наскоро. Минава се покрай кладенец и беседка около голямо дърво. Може да седнете и да се насладите на красивата гледка и спокойствието наоколо.

Входът за комплекса е 3 лева. До светилището се стига по бетонна алея, върви се около 15 минути. Тук засякохме повече посетители, отколкото на Моняк, но за съжаление нямаше японски или китайски туристи. За нас те са показател за популярността на всеки туристически обект и ни се иска да ги виждаме по-често на такива метса в България.

Светилището на Орфей при с. Татул е скално светилище съставено от различни изсичания. Още се спори за точна му датировка, тъй като са открити материали от различни епохи. Но е съвсем сигурно е, че подобно на Перперикон, на Татул се наблюдава пълна приемственост между езическите култове и християнството. Още в ранновизантийската епоха (4-7 в.) в скалите е изградена крепост. По-късно тя е разширявана и преустройвана многократно. Сега със сигурност личи една четириъгълна кула, чиито подземен етаж е служел за водохранилище. Друго водохранилище е издълбано изцяло в скалите и се намира на 5 м. от кулата. То има крушовидна форма и отвътре е обмазано с дебел пласт хоросан.

Централното и най – високо място на скалния връх заема скала във формата на пирамида. Тук има гроб с оринтация изток-запад, всечен в масивна канара, издялана като пресечена пирамида. На южната страна на величествената скала е издълбан друг подобен гроб, разположен в полусферична ниша. Нишата е покрита с арковиден издялан в камъка свод. Към двата гроба води изсечено в скалите стълбище от осем стъпала. По съседните канари са оформени култови площадки, стъпала към тях, ниши, системи от улеи и басейни за събиране на някаква течност.

Съществува хипотеза, че това е било светилище на самия Орфей.

През средновековието вероятно е имало и църква, която сега е разрушена напълно. Открити са две колони и два каменни капитела с изобразени релефно кръстове. Средновековното селище се е намирало в близост до светилищшето, в подножието на крепостта и под съвременното село, близо до реката. Там при стопански работи са откривани фрагменти от средновековна керамика и стъклени накити. Фиксирани са и няколко некропола от това време, чиито гробове са оформени по познатия начин с каменни плочи.

През 2004 г. тук е открит един корен от лоза на възраст около 3000 години (от времето на траките обитавали тези земи), който е спасен и се размножава (за да се възстанови и гъстото тракийско вино). Нарекли гроздето “Сълзата на Орфей”. Интересното е, че не само на хълма не растат лози, но и на радиус от 10-ки км наоколо не се отглежда грозде.

Само на 200 м от селището, в местността Кая башъ, е един от най-величествените мегалитни паметници по българските земи. Има много скални масиви с вдълбани в тях трапецовидни ниши и скални гробници. В околните ниви са откривани гробове и каменна пластика от различни епохи, антични и средновековни надписи.

Светилището в Татул е магнетично място. Усещаш, че е специално. Подобно чувство имахме на Перперикон и в по-малка степен на крепостта Моняк – за нея ни беше мъчно, че е изоставена от днешните хора. И тук ни се струваше, че трябва да има повече туристи. Още повече, че мястото е съвсем достъпно, облагородено и с достатъчно информационни табели.

От върха се разкрива красива гледка към цялата местност и към местата, за които се предполага, че са били древното селище – сага са спретнати ниви до реката.

След разходката в Татул се спряхме при единствената сергия за сувенири. Беше разположена до една чешма – пихме малко вода и разпитахме продавача за нещата наоколо. Имаше още еднакафява табела, сочеща към обратната посока, към Харман кая, но не можахме да намерим повече информация на пътя. Оказа се, че е скално изсечено тракийско светилище в района на село Долна Чобанка, другия път ще отидем натам. Купихме си прекрасен джобен наръчник за Източни Родопи – има още много за разглеждане.

Вижте Светилището край село Татул на голяма карта