Истанбул определено не е добро място за посещение, ако сте на строга диета. Вече ви разказвахме за това къде и какво хапвахме. Но сладките изкушеня са толкова много и разнообразието толкова голямо, трябваше да им отделим специално място. И да – не можете да им устоите!

Без да претендираме за изчерпателност, ще споменем и за някои от местните продукти, които ни впечатлиха в Истанбул. Това определено е град с много възможности за кулинарни пътешествия!

Халва

Халвата е много по-популярна в Турция. По пазарите, например на Египетския пазар, или на този в Юскудар (Üsküdar), може да я видите на големи пити – от 40 до 60 см в диаметър, с парчета, оформени като нещо като торта. Изглеждат атрактивно! Но я има и в по-удобни за туристи разфасовки. Видовете са много – чиста и в бежов цвят, подобна на българската. Бяла, но пак мекичка – от белен сусам. Бяла с шам фъстък. С мраморен цвят. И още много други. Една от най-популярните и скъпи марки е KOSKA. На много места имат фирмени магазини – пълни с всякакви други сладкиши, включително разнообразен локум, а се предлагат и в супермаркетите. В супермаркетите има и други марки халва, по-евтини от KOSKA. Купихме бяла с шам фъстък – 250 грама за около 5 турски лири, която ни хареса на вкус. За сравнение същия вид на KOSKA за 100 грама цената беше 9 турски лири, така че преценете. Предполагаме, че има голяма разлика в качеството…

Локуми

Видовете са много, неизброими. Някои не са така сладки – например обикновения и този, които е обвит в шоколад. Пробвахме от нар с шамфъстък – прекрасен! По пазарите локум се предлага масово, но на места като Египетския пазар или Капалъ Чареши е по-скъпо в сравнение с например пазара на Юскудар или в супермаркетите. Там може да се купи насипен и опакован, и разнообразието също е много голямо.

Кюнефе

Това несъмнено ни е любимият турски сладкиш. Приготвя се в плитки метални чинийки, в които се изпича. Между два тънки пласта от тестено изделие подобно на ситен, натрошен кадаиф, се поставя специално сирене. Сиренето се нарича “dil peyniri”. Меко е и не е солено, прилича на моцарела, но е с малко по-твърдо и осезаемо на вкус. При изпичането то се разтопява във вътрешността. Сладкишът е залят със захарен сироп, но не е прекалено сладък, и с разтопено масло, което се усеща приятно. Отгоре е поръсен с шамфъстък. Опитахме го на Египетския пазар, където видяхме как го приготвят, върху дървени въглища. Никак не е лошо и във закусвалните – опитвали сме го в района на пазара в Юскудар. Цената му на такъв тип места е от 5.5 до 7.5 турски лири.

Тулумбички

Продават се в сладкарниците, там, където има и баклави, както и на колички из улиците. Има съвсем мънички като една хапка, и големи и дълги като наденички. Някои се натичат халка tatlı и са във формата на подкова. Опитахме тези от количките и бях доста изненадана. Освен че са съвсем пресни, отвън са хрупкави и твърди, а от вътре тестото е меко и пухкаво. Захарният им сироп не попива изцяло до вътрешността и не е втечнен. Струват 1 лира.

Сладолед – dondurma

Турците са царе на сладоледа и не отстъпват на италианците! Отличава се със силен, интензивен вкус. В плодовите има истински плодове, а в тези с ядки – ядки. Повечето вкусове са класически – ягода, малини, череша, шоколад, бадем, но има и екзотики – с вкус на сакъз (мастихова смола), на шамфъстък, на нар… В сладоледа има салеп – корен на растение от типа на орхидейте. Тази състава придава му придава еластичността, с която е характерен. Сладоледът се “точи” и не се топи, както обикновения. За да поддържат еластичността му в количките често го разбъркват със специални пръти. Друга тайна е в млякото, от което се прави, някои марки като МADO се гордеят, че използват козе мляко.

Има прекрасни турски марки като MADO, сладоледените къщи – сладкарници са хубави и много приятни за дълго кафе и почивка с разнообразни сладкиши. Сладолед се продава и на колички и в малки магазинчета. Цената за топка варира в зависимост дали си вземете за из път или седнете в заведението, вторият вариант е по-скъп. В сладоледените къщи една топка е около 2.5 лири до 4.5 лири – за страхотен сладолед на Швейцарска марка с еко-плодове. Струва си всяка хапка! От количка на тротоара сладоледът е 1 – 1.5 лира за топка.

Баклави

Миниатюрни сиропирани хапки, поръсени с шамфъстък, пълни с орехи или шамфъстък, в квадратна форма или като рулце. Отличават се с неповторим дъх на масло, плътен сладък сироп и крехки, много тънки кори, наредени на дебели пластове. Не са така сочни, доста са сладки, но се усеща и вкус на масло, не само захар. Феновете се връщат вкъщи с кутии пълни с баклави, а майсторите с торби с ръчно правени турски кори за баклава.

Ашуре

Не съм сигурна какво е класическото българско ашуре, защото вкъщи винаги съм го приготвяла по някакъв измислен си от мен начин, но турското не прилича на нищо друго, което сме опитвали преди. Турците приготвят този десерт като освен пшеница добавят зърна нахут и едър боб. Освен това вътре има разнообразни сушени плодове – смокини, череши, стафиди, кайсии, птичо грозде (то се използва и в сърмите), както и ядки – лешници, белени бадеми и кедрови ядки. Отгоре се поръсва щедро с кокосови стърготини. Сладко е, с кремообразна консистенция от захарния сироп и житото. Струва около 5-6 турски лири

Домашна кухня

Имахме щастието да гостуваме за малко на нашите турски приятели и те ни почерпиха с удивителни неща, които не бяхме опитвали преди. Например малки кюфтенца от булгур пълнени с кайма с леки подправки. Или миниатюрни постни сърми с лозови листа. Баницата беше „наложена“ с кори в светъл жълт цвят и със сирене. Близка до българската, която правим със сирене, но корите са по-различни.

Местни хранителни продукти

Има много видове местни сирена. Популярни са тези, които се пекат на скара или се пържат. Приличат на гръцкото халумни. Не са твърди и не са солени. Наричат се “hellim peyniri”. Друго сирене е това, което ползват за Кюнефе. Трудно е да го оприличим, но може да се каже, че наподобява моцарела. Има много видове козе сирене тип бяло саламурено, което има хубав рафиниран аромат. Като и доста видове кашкавал. На пазара видяхме и твърдо, зряло сирене, което беше на огромна пита. Не посмях да взема, за да не се развали, а после разбрах, че то е с изключително дълга трайност и няма проблем да се съхранява.

От млечните продукти много ни хареса турското краве кисело мляко. Продават го с каймак и без каймак във всякакви разфасовки. Гъсто е, мазно, много вкусно! Имат животинска сметана, която се продава в кутии с надпис „каймак“. Готвят с нея и много я слагат върху сладкиши.

Силно впечатление ни направи това, че в най-обикновен супермаркет се продава и прясно козе мляко. В България не можеш да намериш подобно нещо.

Вече споменахме, че маслото е на почит. Тук за първи път видях да се продава такова на кръгли буци – все едно както е било избито от млякото. Разфасовките от 1 килограм не са екзотика. Вкусът му е много хубав и някак … истински. Дори това, което ни сервираха в малка кутийка на закуска в хотела беше с приятен жълтеникав цвят.

Месото е винаги прясно и доста разнообразно. На пазара могат да се видят и екзотични за нас продукти като кози крака.

Рибата също е основна храна на турската трапеза. Ще се натъкнете на множество специализирани рибни пазари, където стоката е изложена върху лед и постоянно се мокри с вода. Хрилете на малки и по-големи риби се изваждат навън, така че изглеждат украсени със страни цветя. Има много разновидности морска риба и цените на килограм са по-изгодни, отколкото в България.

Турция е голям производител на зехтин. В супермаркета видях толкова много разновидности в зависимост от сорта, степента на узряване на маслините и обработката, че се почувствах силно неподготвена да направя информиран избор! Също така имат и големи разфасовки масло от бадеми.

От сладката хубави са плодовите – череша и ягода, не знам как ги правят да имат вкус на домашни, и това от кестени, което не се намира често в България.

Хареса ни също турският течен шоколад, в който много силно се усещат лешници, но направихме истинско попадение с бурканче смляни лешници със захар. Чист марципан, само че от лешници! Другия път ще си потърсим без захар.

На много места виждахме дюкяни за кори за баница, баклава и юфка. Вътре мирише на брашно и майсторът цял ден натрупва пресните кори на големи купове. Корите се продават на бройка (1 лира), а юфката на килограм. Ако се бяхме сетили, че могат да се замразяват във фризер, щяхме да вземем повече за вкъщи. Турските кори са толкова хубави, защото се приготвят с масло и то не се пести! Много са еластични и ароматни.

За пиене освен въздесъщите чай и кафе, може да опитате салеп. Това е напитка, която се приготвя от стритите корени на планинката орхидея Orchis Latifolia. Обикновено се разтваря в топло прясно мляко или вода. Понякога се добавя и нишесте, за да е по-гъсто. Добавя се захар и канела, може и ванилия. Сместа се продава на пакети и в супермаркетите. Твърди се, че е чудесна през зимата, когато те боли гърлото.

Айранът също е традиционно питие – приготвят го на място или е бутилиран. В заведенията има големи машини за разбъркването му, каквито не бях виждала никога преди!

Всички тези неща са само една малка част от всичко, което ще видите в Истанбул. И със сигурност няма да останете гладни!