Пътувахме от Пловдив, през Асеновград към Кърджали. Планирахме там да е първата ни спирка и нещо като изходна точка за дневните пътувания в Източни Родопи

Някъде след  село Черноочене видяхме отбивка за село Стремци. Току що бяхме прочели, че около селото, на 2 км от Перперикон, се намирал един от най-големите златни рудници в античния свят. Звучеше ни интригуващо и непознато, затова решихме непременно да ги намерим. В сайта на Перперикон имаше доста информация за тях. Добивът на злато, сребро и скъпоценни материали са били много характерни за Източните Родопи през древността. Един от най-големите рудници се е намирал само на 2 км от Перперикон, до днешното с. Стремци. Цял един хълм буквално е пробит с гъста мрежа от тунели. На повечето места в тях човек се движи изправен и съвсем спокойно може да се загуби в лабиринта от галерии. В епохата на плейстоцена това е било коритото на подземна река с изключително богати на самородно злато пясъци.

Посетителят може да влезе през десетината запазени входа в достъпните сега на повече от 500 м галерии. Името на Перперикон по интересен начин се свързва с добива на злато. Археологическите находки сочат, че рудниците са били разработени в последните векове на старата ера и после са били изоставени. Но през епохата на средновековието, в 11-13 в., те са били отново възстановени и добивът на злато – подновен.

През 1082 г византийският император Алексий Комнин провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество злато и скоро е отсечена монета със съдържание 21.1/3 карата. Тя получава и ново име – “хиперперон” или известната на всички “перпера”. Днес не е ясно откъде идва това наименование. Някои смятат, че то е свързано с топенето и пречистването през огън на златото. Император Алексий обаче бил известен любител на античното наследство и често използвал термини от древните времена, включително свързани с култовете към езическите божества.  Историците правят аналогия с името на древния Перперикон. В пълния си вид името е Хиперперакион, но древните историци бързо го съкращават – Перперакион или Перперикон. Думата трудно се поддава на пряк превод. “Хиперперос”, “хиперпюрос” на гръцки език означава “свръхогнен”, “надогнен”.

Точно това описание ни подмами да искаме непременно да го видим. От него останахме с впечатлението, че в рудника може да се влезе и да се разгледат галериите. Беше към 14 часа, доста горещо и ни се стори добра идея да отложим разглеждането на Перперикон за по-късно. Наивно си представяхме тъмни прохладни галерии, в които да можем да научим повече за златодобива в местността.

Преди влизане в село Стремци има кафява табела за Перперикон (9 км), минава се покрай много живописна бензиностанция – Перперикон. Решихме, че е логично и рудниците да са натам.

Пътят беше хубав, скоро ремонтиран, но не видяхме никаква табела освен тази за Перперикон и в действителност се оказахме точно там – в подножието на хълма.

Един от продавачите на сувенири беше много любезен и оказа се запознат – обясни ни, че за рудниците се минава през центъра на Стремци, а не покрай бензиностанция Перперикон,  и след няколко завоя в ляво от пътя се вижда черен път, след 200 метра по него се стига. Но самите те не били отворени за посещение с водач, както си мислехме, а се виждал само входът. Много от галериите били затрупани с пръст от времето и реално за разходка из тях и дума не може да става. Ние му повярвахме. Може би ще се върнем отново да проверим и сами в някой по-хладен сезон или когато със сигурност се окаже, че могат да бъдат посещавани.

За Перперикон беше още твърде горещо, затова решихме да отидем в Кърджали

Вижте Златните рудници около село Стремци на голяма карта